Предистория:
Пуша по кутия-две на ден, намирам го за нормално - не ми дреме за здравето и финансите ми. (И все още не ми, де
- експериментирам си.) Това е първи опит.

Сряда/четвъртък:
За над 24 часа бях изпушила само 8 цигари. Ок, значи съм готова.
Намирам за много мазохистично-приятно да се сдържам, тръпката е много хубава, усещам и аз, че имам воля.
След това изпуших само още две.

Петък/събота:
Подарих останалите на майка ми (да мре, ебаси, хаха). Вече стана малко неприятно, но с много джвакане на дъвки и движение нещата се уравновесиха. Позволих си да си дръпна веднъж, де. Но пък се събудих с 10 лева напред, е така от никъде. Защо? Защото не давам за цигари.

Неделя:
Три и нещо през нощта. Навършват се повече от 24 часа от последното ми дръпване, за цяла цигара още повече.
Излязла съм, пия бира след бира, желанието ми за цигара вече е силно - чак си поисках (не ми дадоха).
Булевард Евлоги Георгиев, забутано, тъмно, късно. Другарчето ми подминава десетка Боро Голд.
Исках да го изебавам - "Ей, не знаеш ли за еврейският номер? Трябва да ритнеш кутията", но първо я ритам преди да го кажа. Ритам я пак. Звучи пълна. Ритам. Пълна е. 9 цигари, от 10.
КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ЗНАЧИ ТОВА? ЗАЩО ТОЧНО СЕГА? И защо не отказвам кокаина, примерно.
Е, не издържах - изпуших две. Но бяха страхотни. Фантастични. Цялата треперех от кеф, беше като оргазъм.
Ако мога да пуша по една-две на ден ще е супер.

И така... Имам прекалено много късмет, за да съм добре.