Да, обичам да ходя на планина. Когато не се занимавам с университета, ходя по няколко пъти на месец. Средно отделям 2 дни. Любим преход може би е Храбрино-Върховръх-Персенк-Бяла Черква-хижа Здравец-Пловдив. Място - Трите чучура, на 1.5ч. път от Храбрино. За това лято планирам повторно изкачване на връх Ботев, с повечко късмет ходене до Кончето в Пирин(това ще си е страшничко, ако се осъществи), по възможност качване на връх Мусала, също така повторно ходене до Седемте рилски езера. Чистият въздух ми действа добре, но повече ми харесва да се отдалеча от града. На последната си екскурзия видях доста голяма сърна и 2 змии. Не ходя по хижи, само на палатки. Може да звуча като печен турист, но не е така.
На екскурзиите ни(винаги сме 2ма души) често се губим, поради липсата на маркировка, често не знаем къде отиваме. В ходенето на планина НЕ търся 3 часово преход, след което просване на някоя полянка и бичене на айляк. Отивам заради приключението. Не ходя и с планински водач. Харесва ми усещането, че от мен все пак зависи развоят на екскурзията, а не просто трябва да следвам някакъв човек, който знае къде отиваме и как ще стигнем там. Правил съм и зимни екскурзии на палатка.