Любовта се губи по малко, оставяйки рани...

[izka]

Любовта се губи по малко...

С времето те губя бавно,
с времето се заличи от мен,
няма го последното докосване,
не помня дори последния ни ден...

С времето съм те губела и преди,
докато те докосвах още, целувах дори,
докато едва ли времето,
ние пиляхме любовта ни...

Сега съзнавам още
как изплъзвала се нежността и всичко между нас
как и топлината бе студена,
замлъкнал бе детинския ни глас...

Как сгушени седяхме дълго
и сякаш цял свят ни деля,
как целувката бе станала измама
и от докосването боля...