Той не е от моя ранг

[byntar4eto]

Анархисте, аз мисля, че имаш проблем с егото си? Приятелят ми наистина подходи наивно, ако беше прочел всичко, щеше да се досетиш. Не очаквам да ме разбереш, драги, поне не демонстрирай толкова явно липсата си на култура и възпитание.

[AnarchyBoy]

^ Прочетох го спокойно, колкото за толкова търпение имам
Превзета кифла си и няма да ти го кажа само аз, ами всички У форона..
А относно, моето възпитание и липса на култура, аз поне не ходя на ляво и на дясно да се хваля, какво съм и какво съм постигнал и знаеш ли защо? Защото на мен не ми е нужно, аз оставям хората сами да разберат, че съм повече от тях
Няма нужда да им го навирам в лицата и да се самоизтъквам, за да си "повдигна" егото. А ти точно това правиш, опитваш се да създадеш един образ у нас, че си много можеща, знаеща, бе както се казва си със синя кръв, да ама не, ти си една проста селска пут*а, пардон, кифла.. Ето ти на теб за душата.

[fenastz]

[mimijessi]

Един въпрос : Говориш за 2009-2010 година. Тогава си била на 11-12, а той на колко е бил? (Този от Великобритания)

[shusha]

Един съвет, остани сама и помисли. Разграничи се от родителите ти, момчетата и прителите ти.Бъди независима, не може един човек да те вкарва в нервна криза или да зависи живота ти от него. Хората се разделят, променяме се и вървим по вечния път, който някой път се разделя.
И наистина дразни, това намекване, че имаш голям житейски опит или пък много знаеш. Може да е така, но и други хора също имат.
А за промяна, не става с вайкане и трябва да си независима.
И един въпрос: Не си ли била ти наивината с англичанина, на когото не си се противопоставяла ? Защо тогава обвиняваш новия? Едни отношения трябва да има равенство, помисли с кого са с те.

[DisappointedDreamer]

Виж, авторке. Приличаш на мен, когато за пръв път се регистрирах тук преди 2 години. И аз бях на 15, и аз си мислих същите нещица като теб. Нямам съвет към теб. Вярвам, че това, през което минаваш, е нещо съвсем нормално и естествено /дори наложително/ за човек, на твоите години. Всички минаваме през него. Важното обаче е колко от нас успяват да го напуснат, да погледнат назад и да осъзнаят колко много са грешали.

Аз мисля, че ти ще го осъзнаеш. Просто ти е рано. И в това няма нищо лошо. Продължи да градиш себе си. След време целия "житейски опит", за който така богато говориш и, който така смело защитаваш, ще те перне в лицето.

[tireheb]

начи ся си на 15, и вече си живяла 1 година с някого и си открила там истинската любов и кво още беше
и тва се е случило, когато си била на 13 ?
добре : )

и ебах таз стена от текст, 2 страници само за да кажеш, че се имаш за по-умна от приятеля си

[AnarchyBoy]

начи ся си на 15, и вече си живяла 1 година с някого и си открила там истинската любов и кво още беше
и тва се е случило, когато си била на 13 ?
добре : )

и ебах таз стена от текст, 2 страници само за да кажеш, че се имаш за по-умна от приятеля си

Не моа... хахахахах...

[TheBeliever]

Знаех, че пуберите сте филмари, ама чак на такава не бях попадала скоро.

Съвет: намали киното. Холивудските драми не са нещо, на което да базираш личностното си развитие.

[sword]

Не съм чела коментарите преди мен, затова ако има сходни повторения, то те спокойно могат да се приемат за една 'житейска аксиома'.
Какво се случва? Човек с изградени принципи. Добре, в това няма почти нищо нередно. Но.
Ти имаш ли си на представа какво се разиграва в България в последно време? За малкото ми години опит в човешките взаимоотношения съм си направила следните изводи /имайки предвид, че не съм излизала извън границата ни/:
Децата тук са водени от страх, който не им позволява да мислят. Научени сме да клякаме, да се подчиняваме на говеда, наложили ни навици още от социалистическия режим. Такива хора са възпитавали и моите, и твоите родители, които до днешна дата ни набиват пирони в главите. За образователната система е излишно да разгъвам локуми.
Сегашния ти приятел, както много от моите връстници, има твоето сиво вещество, притъпено до някаква степен от по-горните ми обяснения. Следователно. Ти нямаш база, на която да го виниш за сегашния му начин на живот. Виждаш слабостите и пропуските му, но ги отхвърляш вместо да намериш начин да му помогнеш. Тревата е най-малкия проблем, тя е само едно от последствията.
Защо живее ден за ден? Защо и аз го правя? Очевиден отговор. Несигурност. По какъв начин да си стъпя на краката след като съм зависима от твърде много фактори, които на всичкото отгоре са и непостоянни.
Ражда се едно ново поколение с неопорочено съзнание, което ако бъде проследено навреме, бива притъпявано и водено от редица наложени принципи с чужда намеса. Как мислиш, лесно ли се излиза от подобна яма? Постави се от другата страна. Зная, не ти се нрави, ти си имала възможността да обхванеш голям дял информация, пътувала си, видяла си. Това е страхотно, но разбери. Твоя човек се нуждае от пречистване на ума и ти си тази, която се е появила в живота му, за да го избави от системата. Огромен шанс. Накрая и двамата ще бъдете доволни и щастливи.
Това което трябва да запомниш е, че щастието и свободата са отговорност, за която всеки си носи последствията.
Ако следваш определена житейска философия, то тя може да ти изиграе лоша шега, защото носи страдание на другите около теб. Излез от собствените си рамки, огледай се поне за миг и ще видиш, реалността ще ти заслепи очите, но поне ще знаеш как да се справиш с нея.

[Niakoitam]

Сега ще отговоря на първият пост пък после евентуално на другите.

Като за 15 годишна си се взела твърде твърде насириозно и именно такива като теб попадат на разни подобни тревомани.Явно ти пречи и това,че няма пари колкото бившият ти,което си те прави меркантилна отвсякъде.Явно не ти е опряло яйцето на дупето и само се чудиш каква да е поредната щуротия,която да измислиш и да направиш.И не на последно място.Май са ти напомпали самочувствието малко повече отколкото трябва.Време е малко да поспаднеш.И като последно ще кажа,че не понасям надутите богаташи например, не защото са богаташи, а защото са надути.Познавам и другата крайност и тези хора много ги уважавам.Целта е в баланса,защото има хора,които могат да се изкарат много класи над мен,но никога не съм го усетил и затова ги уважавам много.

[marilyn]

Като пораснеш може и да ти мине. Намали драмата. Ще натрупаш още опит с времето, не мисли, че на 15 знаеш всичко. Дриймър добре ти го каза.

[sun4e]

Хм... Виж сега. Първо ти си на 15 години, а си изживяла доста неща. Ами представи си сега колко още много неща ще изживееш, колко още неща ще се променят, защото живота е такъв - променя се, хората се променят, нищо никога не остава едно и също завинаги.Ще срещнеш още много хора. Второ - бившият ти е бил англичанин, а те са с много по-различно мислене,държание,манталите т. В България са по друг начин, както бяха описали по-горе. Трябва ти да си решиш как ще се чувстваш най-добре - тичаща по задачи, финансово независима, държаща света в ръцете си или бореща се всеки ден с живота тук с твоя българин, наслаждавайки се всеки ден на малките хубави неща и пак разбира се обичана от човека до теб. Ти правиш своя избор за себе си.
Колкото до това дали си надута, щом не парадираш с това, значи няма проблем. Изживяла си много за годините си и това те кара да мислиш различно, а в това няма лошо. Но отговорът не можем да ти го дадем ние, той е в сърцето ти. А и не забравяй едно - малка си, за да правиш такива планове за бъдещето си. Имаш още много да живееш и да научаваш.

[NqkfaNikakva21]

Ебати превзетата кифла, честно.. Я слез на земята моме.. сегашният ти не е наивен, ами ти..

Да не се открие накрая, че не той, а ти не си му на нивото. Филмииии, филми, колкото си искаш.
От цялата история май излезе, че искаш да натириш колко си ерудирана. Амахахах, не се получи особено.

[analgin]

имах желание да го прочета .. наистина имах , но това е прекалено дълго и нарцистично написано , стигнах до това и не можах да продължа :
" На третия ден, обаче аз отидох при него и му заявих ясно: „виждам, че си млад, че ти си симпатичен, забавен и умен. Виждам, че се привързваш към, че искаш да сме повече от приятели, но знай, че аз не само съм различна от другите, но и съм същински непоправим хаос - винаги цари суматоха около мен, а проблемите ме следват винаги. Не съм сигурна, че имаш желание да ме опознаеш напълно - тъмните ми страни са по-силни от светлите, ако питаш мен - не си струва.Заслужаваш повече.“


"Drama, lies and tears
cheers to the teenage years"

два съвета :
съвет 1 : излез от филма
съвет 2 : пиши малко по-съкратено

[byntar4eto]

Края на 2009-та, когато бях на дванадесет се запознах с него. А през 2010-та началото станахме изключително близки.

[byntar4eto]

До невероятно милите и галантни личности, които си позволяват каруцарски изрази, а паралелно с това парадират за култура:

Защото си нямам никаква друга работа, затова съм дошла тук, за да изграждам пред непознати анонимни потребители великолепен образ на самото изящество, защото съм твърде самотна и разчитам само на вас, затова съм тук, за да събирам комплименти и да ви занимавам със своя живот, защото това ми доставя огромно удоволствие!!!! Хахахахаха!

Част от потребителите тук сте твърде груби, невъзпитани, изнервени, отчаяни и аз нямам намерение да пиша нови коментари, в които се казва едно и също. Достатъчно изчерпателна бях в предишните си коментари. Това, че вие гниете отвътре не ме прави мен грешната. Не сте велики, като обиждате и изтъквате грешките, които аз самата признавам. Не сте гении, жалки сте. Като сте толкова мъдри, покажете ми с прости невраждебни думи къде греша, дай ми съвет, като съм дошла тук за това. Явно не сте научени на добродетел, само омраза да се лее. Погледнете се отстрани колко сте съсипани от негативизъм.
Не съм грешна, не съм кифла, не можете да ме опознаете от това, което изписах досега, не можете да правите радикални изводи за мен. Не съм и целяла да ви се издигна в очите, не съм дошла за това.
Дойдох да си направя сама равносметка. И подозирам, че успях. Затова темата я считам за изчерпана. Нямам нужда от повече съвети или мнения... или критика. Благодаря.

[byntar4eto]

Напълно съм съгласна с теб, DisappointedDreamer, казах същото и в един от предните си коментари.

[DeHu]

Ами всъщност доста хора вече ти дадоха съвет....излез от филма! По принцип,освен че ходиш на училище,с какво друго се занимаваш?Прави ми впечатление,че обикновено по-филмираните тийнейджъри нямат братя или сестри и нямат други грижи освен училището.Хубаво е да си знаеш цената,само че в твоя случай не възприемаш гледна точка различна от своята и по тоя начин всъщност подценяваш останалите.Забелязах освен това,че обичаш да говориш(пишеш)

[Rebirthing]

Момиче, тази история май си я извадила от някоя сапунка ?!

Започваш с това, че си се запознала с приятелят си и сте прекарали 2 месеца заедно. После пишеш, че бившият ти приятел, с които сте били 3 години заедно искал да те отведе от България обратно в Англия. Ти сериозно ли искаш да кажеш, че от 9 до 11-12 годишна възраст си имала връзка ?! Ама сериозно ? И колко годишен е бил този човек с който уж си била ? Как е можело да представлява каквато и да е заплаха за "връзката" ти с британеца ? А и не разбирам къде сте се запознали с твоята любов ? Във Великобритания, в България, къде ? И защо ти е да си търсиш работа за "допълнителни доходи", щом семейството ти е от такъв висок ранг ?
Цялата история издиша отвсякъде. Уж учиш в елитно училище, но си се пропила и си пропушила трева на 13 години ?! На 15 години се чукаш с някакъв тревоман ? Какво ли ще стане след още 2-3 години с теб ? Не бих искала да разбирам. Надявам си просто да си прекалила с филмите.

[hristo99]

Напълно съм съгласен с горния коментар.

[byntar4eto]

Момиче, тази история май си я извадила от някоя сапунка ?!

Започваш с това, че си се запознала с приятелят си и сте прекарали 2 месеца заедно. После пишеш, че бившият ти приятел, с които сте били 3 години заедно искал да те отведе от България обратно в Англия. Ти сериозно ли искаш да кажеш, че от 9 до 11-12 годишна възраст си имала връзка ?! Ама сериозно ? И колко годишен е бил този човек с който уж си била ? Как е можело да представлява каквато и да е заплаха за "връзката" ти с британеца ? А и не разбирам къде сте се запознали с твоята любов ? Във Великобритания, в България, къде ? И защо ти е да си търсиш работа за "допълнителни доходи", щом семейството ти е от такъв висок ранг ?
Цялата история издиша отвсякъде. Уж учиш в елитно училище, но си се пропила и си пропушила трева на 13 години ?! На 15 години се чукаш с някакъв тревоман ? Какво ли ще стане след още 2-3 години с теб ? Не бих искала да разбирам. Надявам си просто да си прекалила с филмите.

Тук правя обръщение: тези, които си мислят да продължават с обидите и неградивната критика, моля да не четат. Това е само за тези, които искат да разберат за бившия ми. Не карам никого на сила да чете, да ме харесва. Не ми трябват упреци, знам си грешките, уча се от тях. Сега това, което ще ви напиша умишлено го спестих, защото сами казахте, че „романите“ били твърде дълги.

Това, че не не си разбрала не ти дава право да ми нахвърляш обвинения. Родена съм в България, израснах в София. В шести клас имах проблеми, отчуждавах се, познатите истории, били сме всички така, всички сме имали онези периоди, където сме наистина отчаяни. Майка ми беше твърде заета с проблеми, тате не живееше с мен и ме виждаше рядко, нямах с кого да говоря. Мама беше крайно изнервена и изпадаше в кризи, и точно тогава аз трябваше да се грижа за нея, вместо обратното. Вместо аз да плача в скута ѝ за тривиалните детски истории, тя беше по-крехка от мен. Точно тогава смених училището си и това ми дойде като още толкова напрежение. Отцепвах се от класа, не исках да ги знам дори. Беше ми хубаво, когато се събирахме точно онези есенни и зимни вечери на 2009-та аз, по-големите ми братовчеди и техните приятели. Близка съм с братовчедите си от много години, винаги са били до мен, но точно тогава изобщо не им пукаше за състоянието ми. Макар да не ставаше въпрос само за душевното ми такова, а и за здравословното. Това още повече ме нараняваше. Но благодарение на тяхното безразличие, той дойде. Беше един от техните приятели. Наполовина англичанин е - майка му е от България и си идва в София като на село. Тогава точно се беше върнал и имах шанса да се запозная с него. Дълго преди да седнем да си поговорим за първи път, аз просто седях на разстояние от него и го наблюдавах. Знаех, че съм много мъничка за него, той беше на седемнадесет. Но си представях как сме заедно и как аз съм на мястото на онези изрусени наконтени момичета, които си навираха задните части в лицето му. Сякаш само мислите за него ме правеха щастлива. Тогава започнах да се интересувам от поезия и написах първата си творба за него. Не беше много добра, но ми е скъпа. Както и да е. Една вечер най-после се започна разговор помежду ни, не можех да повярвам дали е реалност или е един от поредните ми сънища, казах си ей така в онзи миг, без да мисля за последствия, мечти, бъдеще, хора около нас, години, училище..., че съм готова на всичко за него, че сега ще рискувам всичко, само за да го спечеля, само за да види, че аз не съм куха като кифлите, с които излизаше, че въпреки крехката ми възраст, аз съм готова на всичко, за да го направя щастлив. Никога в живота си и до ден днешен не съм била по-детерминирана, както тогава. И някак си стана. Говорихме си, споделях му за проблемите си, за майка ми - как търси работа във Великобритания, за различията ни, за поезията - за всичко. А той - онзи лошия, с черното кожено яке, този дето крещи, че го „боли кура за всичко и всички“, онзи вулгарния с онези мацки около него. Никой досега не го беше питал защо „тоя задник“, както му казваха често даже неговите приятели, е станал такъв. Защо той пие, за да му е „готино“. Тогава той беше на онзи предел, където си казваме „просто не ми пука, окей? Дори да си разкажа цялата история на първия непознат, който срещна, за всичките ми грешки, не ми пука, просто не мога да оправя нещата, нямам сили за това“. Тогава той, този вече недотам и все пак, непознат за мен ми каза онези неща, които сега знам, които ги научаваме впоследствие. И най-любимия ми цитат, който знам от него „единствената константа в живота е промяната“, това което и вие искате да ми кажете, но аз си го знам от много отдавна! Научи ме, че това са временни неща, преживяват се. Виждах го в съвсем друга светлина.
Минаха се месеци, а ние се виждахме все по-често. Всеки ден се събуждах с мисълта, че той е моята цел №1, неговото щастие, той ме без да го иска ме научи да се стремя към съвършенството. Той виждаше това, че съм се привързала към него до крайна степен, но все се усмихваше. Все ме прегръщаше, все ми казваше, че съм много странна и че това го разсмивало, че му правел живота по-цветен. Това си го спомням, беше февруари 2010-та и бяхме в парка в снега.¬
Майка ми се запозна с него впоследствие, говориха, той ѝ разказа, че последните месеци ми липсва много като майка. Аз я разбирах за състоянието ѝ, тогава беше криза, нямахме пари, имаше проблеми с приятеля си и прочие. Но тя тотално ме беше забравила. Не знаеше, че имам проблеми в училище. И той реши всичко. Може би защото беше минал през същото и искаше да ме предпази да не направя същите грешки като него. Както и да е, той и родителите му се сприятелиха с нашите и решихме да заминем за Великобритания. Той щеше да помогне на мама да замине през март 2010, а ние двамата с него по-късно. В крайна сметка заради него с майка ми се разбирахме, реших да дам шанс на съучениците си и да се сприятеля с тях, тогава бях на своя връх - класа ми ме обичаше, имах много приятели, Той беше до мен, аз го правех щастлива, мама замина, върнах се при тате, на когото много държа и всичко беше... съвършено. Той ме научи да се радвам на мъничките тривиални неща от живота, които в ежедневието си подминаваме, той ми откри нов светоглед, който и до ден днешен имам, разкри ми същността на щастието. Най-меката зима, в която го опознавах имаше своя край, най-слънчевата пролет, в която той ми обеща щастие и тя свърши, и накрая най-топлото и най-красиво лято, което съм чувствала беше убито от есенните дъждове. Август месец заминахме заедно за Великобритания. Запозна ме с неговата среда, с английските нрави, почнах училище и всичко продължаваше да е добре. С времето, обаче усещах как съм загубила нещо, колко много ми липсва онова усещане от преди. Онези искри. Не бях същата или той не беше, не знам. Нещо се промени и не бях щастлива. Ревнувах го, но скрито, не като него да ми прави скандали пред всички и да напуска заведението демонстративно , да ме оставя да се червя от срам и да не знам какво кажа. Не, аз не бях като него. Правех всичко, за да е щастлив. Бях отдадена и вярна. Стигах до крайности и дори за смях, заради него и неговите нагони, но продължавах. Обичах го прекалено много. От своя страна той сякаш имаше раздвоение на личността или не знам, наистина не знам как да го опиша. Явно просто това е била тъмната му страна, която се отключваше най-вече, когато пиеше. Когато беше трезвен беше спокоен и мил, напомняше ми, че съм неговата единствена, че е щастлив. Тогава разбрах, че алкохола разваля хората. Прощавах му много неща, много скандали, много удари и все обвинявах себе си, още мисля, че аз имам по-голяма вина за всичките ни провали. За едно бях сигурна – той не можеше без мен. ¬
След като завърших девети клас имахме план да заминем за България. Носталгията ме беше заляла и нямах търпение да си видя родината. Мислех, че като се върнем на същите места, в двора ни, в апартамента му, в моя апартамент, из София, ще успеем да се пренесем обратно в 2010-та, ще мога да върна времето назад, онова лято ще се върне… Той обаче остана в Англия заради работа и учене, а аз се върнах сама. Останах месец при тате и за този месец си припомних какво е да си свободен, без да завися от него или да мисля за него…. От там май знаете историята….

[Rebirthing]

Опитай се да пишеш нещата кратко, сбито и разбираемо.

Сега разбирам, че си имала само 2-ма приятели. Англичанинът и сегашният (тревомана). Хубаво. Ама този англичанин, който по онова време е бил на 17 как си е прекъснал образованието/работата или там с каквото се е занимавал, за да дойде и да седи 2 месеца в България и то посред зима ? И как един 17 годишен помага на една възрастна жена да си намери работа в Англия ? Голям филм, голямо нещо. Съжалявам, но това не мога да го повярвам. В първият си пост пишеш "живяла съм за постоянно в две европейски държави, освен България." от последният ти пост разбирам, че си родена в България и си живяла в Англия само от 2010 до 2011, а после си се върнала.

Ще те помоля само да ми кажеш следното, какъв смяташ, че ти е ранга ? Майка ти, уж високо образована жена си намира работа в Англия посредством 17 годишен тинейджър с черно кожено яке, вулгарен език и проблеми с алкохола, който е забил 12 годишната й щерка, едва 3 месеца по-рано. Не стига, че звучи невероятно, но и не отговаря на стандарта, който си мислиш, че притежаваш. Не само това, ами и след като си се върнала от Англия потъваш в алкохолен делириум, едва ли не, почваш да пушиш трева, а по-късно си намираш гадже, също тревоман и накрая се оплакваш, че той не бил от твоят ранг ? Хубаво са ти казали, че сте си лика прилика.

Ще го кажа така - ти си на 15 години, щом си толкова интелигентна, смяташ ли, че сегашните ти тинейджърски увлечения с новият, а може би пореден 17 годишен напушен хлапак ще продължат толкова дълго, за да се замисляш изобщо за далечното бъдеще ?

[nyxu]

Издиииишаааааааййййй......

[Niakoitam]

Аз отново казвам.Вкарала си се прекалено във филма и вече е време да излезеш от него и да видиш реалността.Поне да я забележиш ако не друго.Вдигнала си малко самочувствиицето,но пък на 15 си има надежда за теб.А защо си се взела най-вероятно толкова насериозно ли? Защото богатият и лош батко,който е и англичанин е решил да ти даде шанс.На теб...малката мадамка,която като е усетила наккъде духа вятъра въпреки,че страшно го е желаела е започнала да се прави на страшно вървежната мацка обяснявайки му на третият ден" „виждам, че си млад, че ти си симпатичен, забавен и умен. Виждам, че се привързваш към, че искаш да сме повече от приятели, но знай, че аз не само съм различна от другите, но и съм същински непоправим хаос - винаги цари суматоха около мен, а проблемите ме следват винаги. Не съм сигурна, че имаш желание да ме опознаеш напълно - тъмните ми страни са по-силни от светлите, ако питаш мен - не си струва.Заслужаваш повече.“
Та братовчедка ми е на 12.Ако я видя толкова да се величае поне вътрешно ще имам желанието да и бия два шамара да се попикае имайки впредвид как до не чак толкова отдавна някой друг е бърсал дупето.
Пък и до Великобритание си ходила нали?Вече не си от простосмъртните българи.

Малко се надценяваш ми се струва,защото не е само до учене.Погледни само на какви връзки попадаш.И не нито обявеният за господин перфектен не е господин перфектен нито вторият не е цвете за мирисане.Просто ти така си решила,защото така си те устройва.Ти си на 15,но вече си научила какво е пиянствотвото,какво е дрогирането,лъжеш като дърта циганка баба си за да изкараш колко перфектно е гаджето ти пред нея,за което дори собствената ти баба къде на шега,къде не, сякаш подсъзнателно започва да осъзнава,че ако е наистина такъв какъвто е не е за теб.Пушиш (това го приемам като нормален порок макар,че си още само на 15).Движиш се по "най-готините среди",по които можеш да се движиш.Вижда се и негласната ти любов към парите,която постепнно започва да вторачва погледа ти отново към англичанина.Изкарваш виновни родителите за положението си.Може би за тази въраст са виновни единствено,че не са те научили,че трябва да си седиш на гъза и на 12 да не се правиш на мацка оборотная на разни богати батковци.Та да перфектна си.Погледни истината в очите и премахни малко тоя пуйкизъм. И на мен ми е крив светът даже много на моменти само че още не съм се пропил,не съм се дрогирал и т.н., а съм вече на почти 27 Може пък съдбата да ми е такава знае ли човек.Вземи се стегни малко,защото мъжете не са играчки с пари,които можеш да изхвърлиш,когато си пожелаеш.Това не означава,че и трябва да им ближеш гъзовете де.Та така.Както казах малко си се надула,но ще се оправиш.Въпреки,че обичаш да слагаш хората в категории гледам,че все е надънваш на "най-перфектните".