Здравей!

Чудех се дали да ти пиша, защото съм ти под нивото, не съм от твоя ранг - казано в най-прагматичния и реален смисъл. В истинския живот никога няма да се срещнем, ако ме разбираш.
Но днес си мислех как книгата, която чета ми е напълно в унисон с чувствата, изменя палитрата си спрямо тях, а ти до голяма степен ми напомняш за нея като стил на писане. Исках да си вложа емоциите (а те в момента са хубави и светли) другаде, но вече е късно...Случайни неща няма, така че трябва да ти пиша. Ще погледна ситуацията ти чисто човешки, доброжелателно и приятелски, за друго не претендирам.

От това, което описваш много ми напомняш за мен и един много любим ми човек, събрала си най-хубавите ни и противоречиви качества, с което искам да кажа, че си непобедима. Имаше един възрастен човек, който се занимаваше с ботаника. Живееше на село и когато не ядеше сладките плодове на трудът си, и не препрочиташе класическа литература (а той я препрочиташе, защото всеки път успяваше да извлече нещо още по-стойностно от нея) създаваше едни от най-силните растителни хибриди. Правеше от два вида дървета с голям потенциал, но с много слабости, силно и плодородно дърво. Напомняш ми за това дърво...
Важно е да го знаеш.

Не се облягай на това около теб, а на това в теб. Не се опирай на събития, институции, държави и елит, а на това, което си взела от тях. Не ги използвай за огледало и не се търси в тях. Ти не си тях - не си хубавото си училище, не си доброто образование на майка си и не си мъгливата Англия. Не, ти си много повече, с тях или без. Те не са пътят ти, а стъпало към него, нищо повече.
Не си глупава, след всичко, което написа трябва да ти е ясно как си се представила пред хората във форума и какви асоциации са си направили. От там и негативните реакции.

Не си описала много за приятелят си, но ще ти кажа какво може би не пропускаш. Ти си имала хубав живот. Да, знам, че не е било идилично или поне до толкова, колкото си искала, но като човек, който не е имал пари за хляб и електричество (и не съм единственият, за жалост) няма какво друго да заключа. Знам как действат семейните проблеми, самотата, депресията и липсата на усещане за принадлежност към цял един свят на една крехка и осъзната душа. (Което пък ми дава нова загадка - заради липсата на това чувство ли се представяш с/като това, което описа в темата? Или по-скоро се криеш зад него?)
Но пък си имала основа, имала си върху какво да стъпиш и кой да ти помогне в най-фундаменталният смисъл.
Предполагам, че при приятелят ти не е така. Той е преживял същата война, която и ти си водила, но на друг фронт, и с далеч по-малко оръжия. За да имате толкова много сходства за сметка на различията, които са в твоя полза, той е силен човек и като за себе си е постигнал много - може би повече и от теб.

Когато си била в лошо положение и си се запознала с първият си приятел той как постъпи? Каза ли "Ти си ми под нивото, ти си развалина. Виж си живота - социалният, финансовият, семейният"? Не, подал ти е ръка и те е извел от ситуацията, вдъхнал е живот в теб и положението ти. Сега обаче ролите са разменени - силата, знанието и мотивацията са в теб, а не в половинката ти. Неспособна ли се чувстваш да помогнеш или просто нямаш желанието/волята?
Любовта е едно силно приятелство. Когато видиш, че приятел е в калта, а си бил там е изпитание за вашите взаимоотношения и твоите добродетели. Решаващо за бъдещият живот е дали ще подминеш или ще помогнеш.

Но ако в момента нямаш силата да му дадеш опора, при все, че той нито я иска, нито мечтае да я получи от теб, приятелката му, е хубаво да помислиш за ранговете и кой е с по-висок такъв...А това не се измерва само в образование и дестинациите, които сме посетили. Както и да е...Идеята е че ако не можеш да го направиш действително връзката на никъде не отива.

Аз например имам много депресивни и мрачни периоди. Когато навляза в такъв цикъл или не, по-точно, когато той навлезе в мен и започне да ме обладава със силата на цялата тъмнина, която този свят познава....Тогава имам нужда от някой, който да ми докаже, че всичко това е само една душевна илюзия и винаги можеш да си изградиш подслон. Имам нужда от човек-слънце, личен Ра, който да боготворя и който постоянно да се движи, и развива. Винаги, когато кривна от пътя да ме хване за ръка и да ме върне на него, без значение колко страшни и дълги пътеки трябва да извървим, за да се върнем обратно. Личността ми не ми позволява да съм до хора различни от това, защото иначе деструктивността ми е на свобода...И после не мога да се позная, а няма нищо по-болезнено от това да губиш себе си, и да се отдалечаваш от самият теб. Имам нужда от лидер до себе си.
Ако и ти го чувстваш така...
Ако ти взима повече от колкото дава....
Смятам, че е ясно какво трябва да направиш.
Не всяка любов е създадена, за да бъде изконсумирана до край. А истинската любов...Видя какво стана в Тетрадката - той намери това, което му трябваше, за да бъде пълноценен пред себе си и нея, и в крайна сметка бяха заедно. Тогава можеха да водят красива връзка и да бъдат щастливи.

Не търси бъдещето си в личности и въобще някъде извън себе си, но и не прави нищо/не бъди с никой, който не иска да се развива (а развитието не е нужно да е в посоката и по начинът, който ти смяташ за правилни).

Това ми хрумва...
Пиши как се развиват нещата и ни информирай за ситуацията си, когато ти хрумне.

Успех!