Той не е от моя ранг

[XTREMEFREERIDE]

...а въпросът беше простичък, сърцето или ума.

Ееее, разгеле! Да си беше питала направо "Сърцето или ума?". И пак, де, няма как да очакваш кой знае какво, защото отговора на този въпрос винаги е "зависи", което няма как да ти помогне. Пътя не се търси, няма да намериш някой, който да те насочи. Пътя се гради. Бих казала "както го чувстваш правилно, така го направи", но с това 'чувстваш' пак ще те подтикна към клишето "слушай сърцето си". Та, така...зависи от теб самата. Не очаквай отговор, който да те удовлетвори. Навярно би получила такъв от човек, който се намира в многомногомного сходно на твоето положение при многомногомного сходни на твоите обстоятелства, но, надявам се, разбираш колко мимолетен шанс е това. (: Открий себе си първо, пък какво да правиш с тези около теб...е, това ще става все по-лесно за решаване с времето.

[byntar4eto]

Ееее, разгеле! Да си беше питала направо "Сърцето или ума?". И пак, де, няма как да очакваш кой знае какво, защото отговора на този въпрос винаги е "зависи", което няма как да ти помогне. Пътя не се търси, няма да намериш някой, който да те насочи. Пътя се гради. Бих казала "както го чувстваш правилно, така го направи", но с това 'чувстваш' пак ще те подтикна към клишето "слушай сърцето си". Та, така...зависи от теб самата. Не очаквай отговор, който да те удовлетвори. Навярно би получила такъв от човек, който се намира в многомногомного сходно на твоето положение при многомногомного сходни на твоите обстоятелства, но, надявам се, разбираш колко мимолетен шанс е това. (: Открий себе си първо, пък какво да правиш с тези около теб...е, това ще става все по-лесно за решаване с времето.

Съгласна съм. Мисля, че вече взех решение.

Досега бях с него, говорихме, изяснихме се, решихме проблемите. Стигнах до пълното заключение, макар и преди да съм си го мислела, че не, аз не съм влюбена в човека от миналото ми - сега не притръпвам като чуя гласа му, не е същото като преди, влюбена съм в нашите спомени, в онова цветно лято, което никога няма да се върне. И както каза сегашният ми приятел „като виждаш, че не можеш да промениш, просто fuck it и продължаваш, време е да го оставиш“. Единствената причина да се върна в България беше, за да се опитам най-наивно и по най-детински да се опитам да върна времето назад. Да застана на терасата, да гледам градината ни, да затворя очи и като ги отворя всичко да е същото като през 2010-та, да Е 2010-та. Опитах и *изненада, изненада* не се получи.
Сега ми е време да продължа напред, да поема ново приключение, да превърна 2013-та в още по-прекрасна от 2010-та. И може би един ден да повтарям „ех, тази 2013-та, как искам да се върне...“. Защо не? Хубавото е, че след толкова време, след цялата непобедима Носталгия, аз с всеки изминал ден откривам все повече сили в себе си.

Благодаря за отделеното внимание.