Цитирай Първоначално написано от Rebirthing Виж мнението
Момиче, тази история май си я извадила от някоя сапунка ?!

Започваш с това, че си се запознала с приятелят си и сте прекарали 2 месеца заедно. После пишеш, че бившият ти приятел, с които сте били 3 години заедно искал да те отведе от България обратно в Англия. Ти сериозно ли искаш да кажеш, че от 9 до 11-12 годишна възраст си имала връзка ?! Ама сериозно ? И колко годишен е бил този човек с който уж си била ? Как е можело да представлява каквато и да е заплаха за "връзката" ти с британеца ? А и не разбирам къде сте се запознали с твоята любов ? Във Великобритания, в България, къде ? И защо ти е да си търсиш работа за "допълнителни доходи", щом семейството ти е от такъв висок ранг ?
Цялата история издиша отвсякъде. Уж учиш в елитно училище, но си се пропила и си пропушила трева на 13 години ?! На 15 години се чукаш с някакъв тревоман ? Какво ли ще стане след още 2-3 години с теб ? Не бих искала да разбирам. Надявам си просто да си прекалила с филмите.
Тук правя обръщение: тези, които си мислят да продължават с обидите и неградивната критика, моля да не четат. Това е само за тези, които искат да разберат за бившия ми. Не карам никого на сила да чете, да ме харесва. Не ми трябват упреци, знам си грешките, уча се от тях. Сега това, което ще ви напиша умишлено го спестих, защото сами казахте, че „романите“ били твърде дълги.

Това, че не не си разбрала не ти дава право да ми нахвърляш обвинения. Родена съм в България, израснах в София. В шести клас имах проблеми, отчуждавах се, познатите истории, били сме всички така, всички сме имали онези периоди, където сме наистина отчаяни. Майка ми беше твърде заета с проблеми, тате не живееше с мен и ме виждаше рядко, нямах с кого да говоря. Мама беше крайно изнервена и изпадаше в кризи, и точно тогава аз трябваше да се грижа за нея, вместо обратното. Вместо аз да плача в скута ѝ за тривиалните детски истории, тя беше по-крехка от мен. Точно тогава смених училището си и това ми дойде като още толкова напрежение. Отцепвах се от класа, не исках да ги знам дори. Беше ми хубаво, когато се събирахме точно онези есенни и зимни вечери на 2009-та аз, по-големите ми братовчеди и техните приятели. Близка съм с братовчедите си от много години, винаги са били до мен, но точно тогава изобщо не им пукаше за състоянието ми. Макар да не ставаше въпрос само за душевното ми такова, а и за здравословното. Това още повече ме нараняваше. Но благодарение на тяхното безразличие, той дойде. Беше един от техните приятели. Наполовина англичанин е - майка му е от България и си идва в София като на село. Тогава точно се беше върнал и имах шанса да се запозная с него. Дълго преди да седнем да си поговорим за първи път, аз просто седях на разстояние от него и го наблюдавах. Знаех, че съм много мъничка за него, той беше на седемнадесет. Но си представях как сме заедно и как аз съм на мястото на онези изрусени наконтени момичета, които си навираха задните части в лицето му. Сякаш само мислите за него ме правеха щастлива. Тогава започнах да се интересувам от поезия и написах първата си творба за него. Не беше много добра, но ми е скъпа. Както и да е. Една вечер най-после се започна разговор помежду ни, не можех да повярвам дали е реалност или е един от поредните ми сънища, казах си ей така в онзи миг, без да мисля за последствия, мечти, бъдеще, хора около нас, години, училище..., че съм готова на всичко за него, че сега ще рискувам всичко, само за да го спечеля, само за да види, че аз не съм куха като кифлите, с които излизаше, че въпреки крехката ми възраст, аз съм готова на всичко, за да го направя щастлив. Никога в живота си и до ден днешен не съм била по-детерминирана, както тогава. И някак си стана. Говорихме си, споделях му за проблемите си, за майка ми - как търси работа във Великобритания, за различията ни, за поезията - за всичко. А той - онзи лошия, с черното кожено яке, този дето крещи, че го „боли кура за всичко и всички“, онзи вулгарния с онези мацки около него. Никой досега не го беше питал защо „тоя задник“, както му казваха често даже неговите приятели, е станал такъв. Защо той пие, за да му е „готино“. Тогава той беше на онзи предел, където си казваме „просто не ми пука, окей? Дори да си разкажа цялата история на първия непознат, който срещна, за всичките ми грешки, не ми пука, просто не мога да оправя нещата, нямам сили за това“. Тогава той, този вече недотам и все пак, непознат за мен ми каза онези неща, които сега знам, които ги научаваме впоследствие. И най-любимия ми цитат, който знам от него „единствената константа в живота е промяната“, това което и вие искате да ми кажете, но аз си го знам от много отдавна! Научи ме, че това са временни неща, преживяват се. Виждах го в съвсем друга светлина.
Минаха се месеци, а ние се виждахме все по-често. Всеки ден се събуждах с мисълта, че той е моята цел №1, неговото щастие, той ме без да го иска ме научи да се стремя към съвършенството. Той виждаше това, че съм се привързала към него до крайна степен, но все се усмихваше. Все ме прегръщаше, все ми казваше, че съм много странна и че това го разсмивало, че му правел живота по-цветен. Това си го спомням, беше февруари 2010-та и бяхме в парка в снега.¬
Майка ми се запозна с него впоследствие, говориха, той ѝ разказа, че последните месеци ми липсва много като майка. Аз я разбирах за състоянието ѝ, тогава беше криза, нямахме пари, имаше проблеми с приятеля си и прочие. Но тя тотално ме беше забравила. Не знаеше, че имам проблеми в училище. И той реши всичко. Може би защото беше минал през същото и искаше да ме предпази да не направя същите грешки като него. Както и да е, той и родителите му се сприятелиха с нашите и решихме да заминем за Великобритания. Той щеше да помогне на мама да замине през март 2010, а ние двамата с него по-късно. В крайна сметка заради него с майка ми се разбирахме, реших да дам шанс на съучениците си и да се сприятеля с тях, тогава бях на своя връх - класа ми ме обичаше, имах много приятели, Той беше до мен, аз го правех щастлива, мама замина, върнах се при тате, на когото много държа и всичко беше... съвършено. Той ме научи да се радвам на мъничките тривиални неща от живота, които в ежедневието си подминаваме, той ми откри нов светоглед, който и до ден днешен имам, разкри ми същността на щастието. Най-меката зима, в която го опознавах имаше своя край, най-слънчевата пролет, в която той ми обеща щастие и тя свърши, и накрая най-топлото и най-красиво лято, което съм чувствала беше убито от есенните дъждове. Август месец заминахме заедно за Великобритания. Запозна ме с неговата среда, с английските нрави, почнах училище и всичко продължаваше да е добре. С времето, обаче усещах как съм загубила нещо, колко много ми липсва онова усещане от преди. Онези искри. Не бях същата или той не беше, не знам. Нещо се промени и не бях щастлива. Ревнувах го, но скрито, не като него да ми прави скандали пред всички и да напуска заведението демонстративно , да ме оставя да се червя от срам и да не знам какво кажа. Не, аз не бях като него. Правех всичко, за да е щастлив. Бях отдадена и вярна. Стигах до крайности и дори за смях, заради него и неговите нагони, но продължавах. Обичах го прекалено много. От своя страна той сякаш имаше раздвоение на личността или не знам, наистина не знам как да го опиша. Явно просто това е била тъмната му страна, която се отключваше най-вече, когато пиеше. Когато беше трезвен беше спокоен и мил, напомняше ми, че съм неговата единствена, че е щастлив. Тогава разбрах, че алкохола разваля хората. Прощавах му много неща, много скандали, много удари и все обвинявах себе си, още мисля, че аз имам по-голяма вина за всичките ни провали. За едно бях сигурна – той не можеше без мен. ¬
След като завърших девети клас имахме план да заминем за България. Носталгията ме беше заляла и нямах търпение да си видя родината. Мислех, че като се върнем на същите места, в двора ни, в апартамента му, в моя апартамент, из София, ще успеем да се пренесем обратно в 2010-та, ще мога да върна времето назад, онова лято ще се върне… Той обаче остана в Англия заради работа и учене, а аз се върнах сама. Останах месец при тате и за този месец си припомних какво е да си свободен, без да завися от него или да мисля за него…. От там май знаете историята….