Той не е от моя ранг

[byntar4eto]

Мястото не ми стигна!
Ако се върнем обратно в 2013-та, положението е объркано отвсякъде. Англичанинът е сам, разбит, съсипан и въпреки младите си години, той няма желание за живот. А новият ми приятел, е време и за историята ми с него. Казах му, че въпреки, че аз съм по-младата, аз съм видяла повече неща от него, познавам любовта от близо. Имах своя „хероин“. Но му казах и, че няма да спра да вярвам, че макар и мъничка, има възможност да се живее след хероина. Той разбра какво искам да му кажа и ме прегърна. Да, но той е твърде млад. И всичките ни проблеми тръгват точно от там. Аз съм безкрайно независима, но имам своите нужди. Може би, защото бях свикнала на тях. Мога да накарам човека, когото обичам да се чувства като Крал, като единствен на света, като най-специалния. Аз съм отдадена, вярна, покорна и давам всичко за Моят единствен. За сметка на това, аз имам своите нужди също. Аз също искам да се чувствам специална. Не съм меркантилна, но не мога да се чувствам спокойна при липса на финанси. Не съм чувствала такава, докато бях с първия си приятел. Но със сегашния – да. Както и да е, някак си мога да се отърся от това. Друго ме притеснява. Той е единадесети клас, но е твърде несериозен ученик. Учи в занемарено училище, където часовете не се провеждат. Оставяме и това, защото аз също, независимо високото си ниво на интелигентност, не съм пълна отличничка, пък и като цяло прилежна ученичка. И двамата сме бунтари, но разликата ни е, че аз се бунтувам срещу безредиците и несправедливостите. Не срещу знанието и учението. Той е много остроумен и е същия саркастичен задник като мен. Това е добре. Има обща култура, интересуваме се от сходни неща. Но не заляга над важните неща. Предпочита да се напуши. Сега всички тревомани нека се втурнат срещу мен да го защитават. Имаше период от живота ми, не твърде дълъг, за щастие, пушех всяка седмица, не знам и аз защо – не ми беше чак толкова хубаво всъщност. Както и да е, престанах и се възвърнах към стария си начин на живот и отново се научих да съм щастлива и без трева. Той обаче пафка от три години и е толкова свикнал, че без трева е депресиран и намусен. Това на мен ми пречи. По негови думи, той не е спокоен и освен тревата, аз съм единствения му лек и при това, не съм колкото тревата силна. Всички от семейството ми са високо образовани, но за сметка на това прекалено консервативни личности. За да си спестя разправии, съчиних история за приятеля ми – как е пътувал из Европа, как знае езици, интересува се от физика и история, помага ми много за ученето, как се интересува от различни неща, че е ерудиран и прочие и….как е straight edge. Защото нашите ми се карат, че пуша и от време на време, къркам, аз споделих, че приятелят ми се кара дори, че го правя и не ми позволява. Тогава баба ми, с която разговарях, каза, че „много ѝ се издига в очите“. Но за сметка на това, нещата се обърнаха срещу мен. Баба ми започна да ми се кара с аргументи като „ти да оставиш умното момче да седи и да учи, да не го занимаваш, да го разкарваш, остави го, той сигурно си има планове за бъдеще, за университети и така! Да не го занимаваш, ей!“ Може би не докрай сериозна и все пак! ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕТО? Той няма! И за това точно сме говорили и не знам какво ще правя. Той живее за момента, аз обичам бъдещето да ми е изцяло подсигурено. Той зарязва проблемите, а аз веднага се захващам с тях и не съм спокойна, докато напълно не се решат. Той е лекомислен, а аз под голямо напрежение. Когато го видя коленете ми се разтреперват и не мога да отлепя поглед от него. Очите му са дълбоки и кафяви и мога да го гледам цял ден така. Влюбена съм във физическата красота, но не е хубаво да съм с него само заради секса. Гадно ми е, че не е като мен. Че не е от моето ниво. Толкова ми е трудно да се разделя с него, а знам, че така трябва. Знам, че заслужавам нещо повече. И когато някой ми каже „един за друг сте“ го приемам почти като обида, защото ме подценяват. Никога не съм парадирала с каквото и да било, камо ли с интелекта си, корените си, а най-малкото родната си София, но в случая аз какво правя с момче под ранга ми. Наруших принципите си и все още го правя. Предавам себе си. А не мога без него и това негово „обичам те“, и неговата привързаност. И как го накарах да плаче, когато му казах, че го напускам . И през колко неща трябваше да мине заради мен. И не се отказа. Все още не се е. Как да се разделя с предразсъдъците си?
„Не можеш да разговаряш с гъсеници по същия начин, по който разговаряш и с пеперуди“.