Той не е от моя ранг

[byntar4eto]

Ще започна с това, че не пиша тук, само за да получа съвет или мнение, а по-скоро да излея разпилените си мисли нейде. Да ги разкарам, да не са вътре в мен, да ги видя с очите си и след това да взема решение, защото вариантите ги знам, само ми е непреодолимо трудно да избера.
Не знам кои от вас са гледали „Тетрадката“, но тези, които са по-лесно биха си представили историята ми, колкото и нелепо да ви звучи, има твърде много прилики със сюжета.
Не съм кой знае какво, не мога да се похваля с физическа красота и това го осъзнах още, когато бях съвсем мъничка. Тогава си казах „Какво пък? Аз ще се науча и ще бъда красива отвътре“. Започнах да чета, да се интересувам, да любопитствам, да търся и да уча. Нашите оказаха също огромно влияние. Натрупах опит и мога да се похваля, че разбирам от много. Пътувала съм из цяла Европа, живяла съм за постоянно в две европейски държави, освен България. Интересувам се от много науки, а също и изкуства, владея отлично два езика, освен български. Уча в най-доброто училище в града и полагам усилия да се справям с предметите, макар да съм с година по-малка от съучениците си. По-просто казано, да, имам сиво вещество.
Преди два месеца се запознах със симпатичен младеж, който ми хвана окото.Това ми се случва рядко - единични случаи. Заглеждам се по мъже, единствено ако приличат на бившия ми приятел. Но младежът в тролея не ми напомни на никого. Той беше с две мои приятелки и отидох при тях да ги видя как са. Тогава и двамата си направихме взаимно комплимент и после той слезе от тролея. Мислех, че няма да го видя повече, но вечерта се засякохме в обща компания и се запознахме официално. Отделихме се от другите и говорихме над три часа за разни неща. И като че ли се усети, че и двамата изпитваме симпатии един към друг. От тогава сме заедно. На третия ден, обаче аз отидох при него и му заявих ясно: „виждам, че си млад, че ти си симпатичен, забавен и умен. Виждам, че се привързваш към, че искаш да сме повече от приятели, но знай, че аз не само съм различна от другите, но и съм същински непоправим хаос - винаги цари суматоха около мен, а проблемите ме следват винаги. Не съм сигурна, че имаш желание да ме опознаеш напълно - тъмните ми страни са по-силни от светлите, ако питаш мен - не си струва. Заслужаваш повече.“. А той ме гледаше толкова тъжно, накрая каза „аз съм сигурен, че искам теб, никоя друга не ми се е струвала толкова близка за толкова кратко време и ти си момичето, което споделя интересите ми и ме разбира толкова добре. Наистина те харесвам, искам да съм с теб.“Тогава въздъхнах, съжалих го наум и си казах „поне го предупредих“. За тези два месеца имахме невероятни моменти заедно, той никога не е бил толкова щастлив, колкото с мен. Бях причината той да сияе. Той наистина се привърза към мен. Имахме и неприятни моменти, но пък след всяко недоразумение се чувствахме все по-близки и по-сплотени. Ще ми се да кажа, че сме се карали за мънички неща, като в повечето тийн-връзки, но не. Какво ли не се случи.
Първото нещо, за което исках да се разделим беше, че бившият ми приятел, с когото бях три години щеше да дойде от Англия в България, побеснял след като разбра, че имам друг, с пъкления си план да ме отведе обратно във Великобритания при майка ми и него. Аз го обичам, никога не съм обичала по-силно – той ми показа светлата, красивата страна на живота, опознах света докато бях в прегръдките му. Той ме закриляше от грозните осъдителни погледи на хората. Той имаше всичко, от което се нуждая. Той беше моят светъл в живота ми. Винаги ще бъде. И както гласят татуировките ни „завинаги ще останеш в сърцето ми“ (само, че са на немски).Все още нося пръстена на лявата си ръка и гривната, на която пише, че е благословен да ме има на дясната ми ръка. 2010-та година, която прекарахме изцяло заедно завинаги ще бъде най-блажения ми сън, най-прекрасното време в живота ми, не съм имала по-красиви моменти от тогавашните. Тогава видях отблизо същинското щастие, видях че животът наистина е най-прекрасното нещо на света. Обичах живота си, обикнах и себе си, обикнах и него. Един ден разбрах, че не мога да си представя живота си без този човек, без грижите му, без усмивката му, без гласа му, без закрилата му. Осъзнах, че той е причината аз да съм се преборила с трудностите и че той е виновника за безрезервното ми щастие. Той бе моята опора. Сутрин се събуждах с усмивка, заради него. Вечер мислех за него и заспивах отново усмихната. Проблемите не ми се струваха съществени, защото той бе до мен. След време разбрах, че съм готова на всичко за него, да се изправя пред когото и да е и да го сломя, заради него. Бих дала всичко в името на неговото щастие. Той бе най-голямата ми тревога, страх и вълнение, но и най-яркият лъч в живота ми, който донесе най-прекрасните ми мигове, който ми разкри същността на щастието и какво означава да бъдеш обичан. Любовта е съкровена.Трудно е да я опишеш - тя не е нищо повече от едно приятелство с малко бляскаво вълшебство, поръсено отгоре. Чувството е най-прекрасното, щастие, пъстрота - няма нищо по-хубаво от това да имаш любимия си човек до теб, който също те обича и да опознавате света. Стъпка по стъпка, ръка за ръка, в най-трудните моменти да имаш сили да се усмихнеш и да кажеш „Това не ме плаши, защото той е до мен“. За съжаление, след време захарният свят, в който си се пренесъл се покрива с пепел и всичко сякаш почва да гние. Както всяко лято си отива, прокудено и изтерзано от есенните дъждове и ветрове, любовта също изчезва, заличава се от мъгли, изплетени от съмнения и тревоги. Само спомените остават непокътнати. Любовта към човек може би не е вечна, но любовта съм спомените, към отминалото време за мен е. Те ме връщат отново и отново към блаженото и най-прекрасното лято, когато бях забравила що е болка и страдание. В последствие разбирам, че не съм влюбена вече в човека, с който преживях всичко, а само в спомените ни от тогава. Именно заради това обичам Носталгията си толкова много. Един ден през лятото на 2011-та аз реших да го напусна, ей така. Като че ли имах нужда от въздух, свобода, приятели и забавление. Тогава живеехме във Великобритания още. Аз му казах, че отивам лятото в България и ще се върна за началото на годината. Понеже той имаше работа във фирмата на баща му, той остана. Когато лятото привърши и беше време да пътувам, аз отложих полета, който той ми бе платил. Звъннах му и с най-спокойния тон му казах „оставам в България“. Можете да се досетите, че точно в този момент света му се срина пред очите. Дни по-късно той дойде. Заряза и работа, и семейство, и приятели, и учене, за да дойде и да ме моли на крака да не разбивам сърцето му. Ще питате къде ми е ума да идвам от ВЕЛИКОБРИТАНИЯ в пуста България, да зарязвам прекрасен човек като него. За съжаление, имам проблеми със здравето, с психиката, ако трябва да сме точни, а престоят ми в Обединеното Кралство още повече ги задълбочаваше. Като в нормалните връзки и ние сме имали своите недоразумения, но никога не се бяхме разделяли, аз все събирах всичките негативи в себе си, докато не получех криза и се озовавах в болница и после всичко се повтаряше. Не, той не беше виновен, той е най-страхотният мъж, който мога да си представя и съм най-голямата късметлийка да го имам. Обещах му, че нищо няма да се промени, че ще му звъня, ще си говорим, ще бъда до него. Той страда много, но накрая склони. Тук е момента да упомена, че нашите ме направиха на сол, когато разбраха за решението ми да остана, не само заради това, че пропускам толкова професионални възможности, а именно и заради „г-н Перфектен“, когото всички много обичат. Понеже нали не са му виждали тъмните страни, винаги е така.
Започнах да водя бохемски начин на живот. Защото се чувствах точно като куче, държано под каишка с години и накрая е пуснато на свобода да гниете кокали и други за него блаженства. Допуснах грешки. Превърнах се в лош човек. Обвинявам, така да го наречем, „депресията“, в която бях изпаднала, след като пропъдих любимия си и единствен човек, способен да ме разбере и да приеме необятния ми хаос. Не исках да приема грешката си, не исках да погледна света с трезвен поглед, затова и пиех всеки ден. Всеки е допускал грешки през тийн-годините си, за които не иска да казва на никого, е това е моята грешка – алкохола. Хайде, съдете ме, че бях лекомислена и исках да убия демоните в себе си. Започнах училище и прекратих любовта си с алкохола, започнах да излизам с приятели, исках да забравя първата си любов. Опитах с двама, стигна се до провал и осъзнах, че не съм способна да изпитам чувства към никого друг. Опитах! От деня, в който Той напусна България САМ, аз повтарям на себе си, че това е най-голямата ми грешка. Но трябваше да си страдам сама. Не живеех в настоящето, а се връщах в края на 2009-та и си представях, че всичко си е същото. Връщах се в стария си апартамент, където сме били заедно с него, търсех го, гледах в една точка и си мислех, че от някъде ще се чуе шум и той ще дойде. Но си оставах с чакането и всеки път тези мисли ме докарваха до сълзи. Единствените неща, които могат да ме разплачат – лещите ми и моята съкровена Носталгия. До ден днешен страдам за края на 2009-та и 2010-та.

[byntar4eto]

Мястото не ми стигна!
Ако се върнем обратно в 2013-та, положението е объркано отвсякъде. Англичанинът е сам, разбит, съсипан и въпреки младите си години, той няма желание за живот. А новият ми приятел, е време и за историята ми с него. Казах му, че въпреки, че аз съм по-младата, аз съм видяла повече неща от него, познавам любовта от близо. Имах своя „хероин“. Но му казах и, че няма да спра да вярвам, че макар и мъничка, има възможност да се живее след хероина. Той разбра какво искам да му кажа и ме прегърна. Да, но той е твърде млад. И всичките ни проблеми тръгват точно от там. Аз съм безкрайно независима, но имам своите нужди. Може би, защото бях свикнала на тях. Мога да накарам човека, когото обичам да се чувства като Крал, като единствен на света, като най-специалния. Аз съм отдадена, вярна, покорна и давам всичко за Моят единствен. За сметка на това, аз имам своите нужди също. Аз също искам да се чувствам специална. Не съм меркантилна, но не мога да се чувствам спокойна при липса на финанси. Не съм чувствала такава, докато бях с първия си приятел. Но със сегашния – да. Както и да е, някак си мога да се отърся от това. Друго ме притеснява. Той е единадесети клас, но е твърде несериозен ученик. Учи в занемарено училище, където часовете не се провеждат. Оставяме и това, защото аз също, независимо високото си ниво на интелигентност, не съм пълна отличничка, пък и като цяло прилежна ученичка. И двамата сме бунтари, но разликата ни е, че аз се бунтувам срещу безредиците и несправедливостите. Не срещу знанието и учението. Той е много остроумен и е същия саркастичен задник като мен. Това е добре. Има обща култура, интересуваме се от сходни неща. Но не заляга над важните неща. Предпочита да се напуши. Сега всички тревомани нека се втурнат срещу мен да го защитават. Имаше период от живота ми, не твърде дълъг, за щастие, пушех всяка седмица, не знам и аз защо – не ми беше чак толкова хубаво всъщност. Както и да е, престанах и се възвърнах към стария си начин на живот и отново се научих да съм щастлива и без трева. Той обаче пафка от три години и е толкова свикнал, че без трева е депресиран и намусен. Това на мен ми пречи. По негови думи, той не е спокоен и освен тревата, аз съм единствения му лек и при това, не съм колкото тревата силна. Всички от семейството ми са високо образовани, но за сметка на това прекалено консервативни личности. За да си спестя разправии, съчиних история за приятеля ми – как е пътувал из Европа, как знае езици, интересува се от физика и история, помага ми много за ученето, как се интересува от различни неща, че е ерудиран и прочие и….как е straight edge. Защото нашите ми се карат, че пуша и от време на време, къркам, аз споделих, че приятелят ми се кара дори, че го правя и не ми позволява. Тогава баба ми, с която разговарях, каза, че „много ѝ се издига в очите“. Но за сметка на това, нещата се обърнаха срещу мен. Баба ми започна да ми се кара с аргументи като „ти да оставиш умното момче да седи и да учи, да не го занимаваш, да го разкарваш, остави го, той сигурно си има планове за бъдеще, за университети и така! Да не го занимаваш, ей!“ Може би не докрай сериозна и все пак! ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕТО? Той няма! И за това точно сме говорили и не знам какво ще правя. Той живее за момента, аз обичам бъдещето да ми е изцяло подсигурено. Той зарязва проблемите, а аз веднага се захващам с тях и не съм спокойна, докато напълно не се решат. Той е лекомислен, а аз под голямо напрежение. Когато го видя коленете ми се разтреперват и не мога да отлепя поглед от него. Очите му са дълбоки и кафяви и мога да го гледам цял ден така. Влюбена съм във физическата красота, но не е хубаво да съм с него само заради секса. Гадно ми е, че не е като мен. Че не е от моето ниво. Толкова ми е трудно да се разделя с него, а знам, че така трябва. Знам, че заслужавам нещо повече. И когато някой ми каже „един за друг сте“ го приемам почти като обида, защото ме подценяват. Никога не съм парадирала с каквото и да било, камо ли с интелекта си, корените си, а най-малкото родната си София, но в случая аз какво правя с момче под ранга ми. Наруших принципите си и все още го правя. Предавам себе си. А не мога без него и това негово „обичам те“, и неговата привързаност. И как го накарах да плаче, когато му казах, че го напускам . И през колко неща трябваше да мине заради мен. И не се отказа. Все още не се е. Как да се разделя с предразсъдъците си?
„Не можеш да разговаряш с гъсеници по същия начин, по който разговаряш и с пеперуди“.

[crowberry]

Съкрати го малко, бе.

[randomrandom]

[byntar4eto]

Хахаха, опитах се, но не мога! Всичко е от значение! И моля ви, побързайте, че аверът ми иска да се видим, а не знам какво да му кажа!

[Supermassive____]

Ти май се еб*ваш нещо :д Какви са тези романи бе братче, чак до утре трябва да чета.:д

[byntar4eto]

Три годишна история в най-краткия ѝ вид.

[NikafNqkaf]

Съвети:

1. Спри да си даваш определения и да ги натрапваш на околните. Те сами могат да си направят преценката каква си и каква не си, дори и без да им го казваш. Това е адски досадно и отблъсква. А плюс това те кара да се чувстваш зле. Каква ти е ползата изобщо от такова нещо? Всеки човек си взима решенията за себе си, ти не си бог, родител, светлина в тунела и т.н., за да му натрапваш твоите решения.

2. Взимаш се много на сериозно, слез на земята. Самата ти каза, че не се вземаш на сериозно, а същевременно го правиш, като лепиш етикети и РАНГОВЕ, хвалиш се колко си велика, какво можеш, какво не ... ако си такава ше си проличи и без да го изтъкваш. Приеми, че другите си ИМАТ преценка и ИМАТ начин на мислене, които колкото и да се опитваш няма да промениш. Ако искаш да си красива отвътре се замисли върху тва, щото е грозно качество на характера за околните.

3. Кви са тия РАНКОВЕ, КЛАСИ И НИВА !? Пълна простотия! Как може да се взимаш за по-висша от другите? Само щото имат свои си възглед и начин на мислене, които не граничат с твоите не означава, че са по-малко хора от теб самата. Почни да приемаш различните. Ти самата си различна от останалите, а дори не приемаш и себе си ми се струва. Приемай се каквато си, не се критикувай, има неща които можеш да промениш, КАТО НАВИЦИТЕ и неща, които са си Част от теб и колкото и да се бориш с тях само ще се саморазрушаваш. А включително ще разрушаваш и живота на тези около теб. Това ли искаш? Вероятно не. Тогава действай, приеми се най-накрая и приемай и другите.

4. На въпроса как да действаш от тук нататък. Моят съвет е да слушаш вътрешния си глас, интуицията, ако щеш го наречи. Това е най-правилното нещо. Следвай себе си и няма да сбъркаш, няма да си недоволна и няма да имаш за какво да съжаляваш, поради причината, че не вървиш срещу това, което си! Прекрати всичките си преценки за това, че тоя имал бъдеще, а ония нямал. Това си зависи от него и ти няма как да знаеш какво може да му се случи и какво не. Също и той не знае какво може да го сполети. Освен, ако не се мислиш за врачка, продължавай да гадаеш, да предричаш бъдещето и да лепиш етикети на тоя, на ония и на себе си самата. Ако искаш да бъдеш с един човек, ако всичко в теб крещи искам го, тогава действай, без да си подвластна на шибаното "НО", щото "НО"-то е непредвидимо, колкото и да ти се иска да не е така.

5. Успех !

[ghos7]

Напълно съгласен с горния коментар.Чудя се обаче защо имаш толкова високо самочувствие,какво те кара да се мислиш толкова повече от другите?А това с тия класи рангове и тнт. направо ме отврати...
Ако наистина си на 16 колкото пише в профила ти,мисля че трябва да спреш да мислиш за бъдеще и такива работи,защото ако се замислиш малко ще осъзнаеш че на тази възраст всичко от втория ти пост ще е ''розово'' и накрая най-вероятно ще завърши като с ''перфектния'' англичанин,моя съвет е да не се впрягаш толкова и да си живееш живота докато ти е време още.

[passion.]

Не правиш добро впечатление само от начина на изразяване когато се описваш себе си, а не знам как те приемат хората когато си около тях.
Имаш страшно висока оценка за себе си, което може би не е лошо, но не го казвай и показвай.
80% от поста ти е за теб и как си учила/каква си/какво си правила, а не за съществения проблем..
И не, не е всичко от значение, защото можеше да прецедиш нещата за теб и за ранговете относно приятеля ти..
Не е задължително човек да е със същото ниво като другия.. все пак - противоположностите се привличат.
Ако го обичаш бъди с него, ако не и смяташ, че той не те заслужава и че няма смисъл да си с пропаднал човек като него.. недей..

Не разбрах само какво е станало с бившия ти приятел като е разбрал, че си имаш друг в момента?...

И на колко си? силно се надявам да не си на 16...

[byntar4eto]

На петнадесет съм. За първи път в живота си се наричам интелигентна. За първи път „изтъквам“ това. И то само с цел да ви разясня ситуацията, защото вие нямате възможността да ме опознаете и да ме прецените реално. Нямам високо самочувствие и докрай ще пледирам за това. И все пак имаше въпрос защо съм се описала по този начин. Защото е вярно. Защото и сегашният ми приятел го знае и ми го е казвал. Не обичам да говоря за себе си, имам своите недостатъци даже са ми в повече, но се стремя към усъвършенстване. Не е справедливо да ме съдите, минах през много, видях свят, видях хора - това ме научи, от това натрупах опит. Най-големите уроци не съм ги получила от училище, а именно от живота.
От толкова бързане, обаче не се научих наистина да се наслаждавам на момента, да се вслушвам в интуицията, за която вие също говорите. Затова и искам да съм с него сега. Защото той знае да живее. С бившият ми вечно гонехме задачи и живеехме под напрежение.
Повтаряла съм прекалено често на сегашния ми, че не заслужава свръх-емоционално изчадие като мен, а има нужда от пълноценна и нормална връзка. А той е толкова привързан (и не веднъж съм му казвала, че е заблуден, наивен и че един ден ще съжалява) и сякаш съвсем ме обикна. Не ме винете! Не ми казвайте, че съм превзета! Знам коя съм, знам през какво съм минала, знам къде съм била! И досега съм се опитвала само да помагам на хората, без да съдя и без да обиждам! Той ми напомня точно това, когато започна да се себеобвинявам, когато направя нещо лошо и не мога да се изправя, когато си мисля, че не струвам. Не ми казвайте, че имам висока преценка за себе си, само това недейте, защото не е така. Гледам обективно на нещата. Така са ме възпитали, това са ми повтаряли, това ви казвам. Разбира се, щеше ми се да пропусна онези факти за себе си, защото не харесвам да се самоизтъквам, но иначе как щяхте да разберете ситуацията?
Вие май не разбрахте, че всичко идва от семейството ми. Те търсят г-н Перфектен. Аз не. Или не знам. Знам само, че г-н Истински е до мен, а съм на път да го изгубя. Виновна ли съм, че съм отгледана от консерви и изглежда, аз самата се превръщам в такава? А те виновни ли са, че искат най-доброто за мен? А не тревоман без ясни планове за бъдещето? Ето от там идва цялата идея за ранговете. Заради образованието, което нашите имат и което аз получавам и това, което на него му липсва. Става въпрос за принципи, на това поне успяха да ме научат нашите, но.... Има невероятно добро сърце и има най-прекрасния поглед, който ми обещава любов, която търся и без която никой не може.
С всеки ден все повече научавам какво е да живееш. Даже си имаме наша песен Show me how to live. Но страхът ми се крие в това, че тази негова кауза е на път да се провали. Не че не го искам, а че не съм способна. Бившият ми приятел е наистина авторитарен и ме научи да не отстоявам мнението си пред него, а да бъда покорна. Заради това аз забравих какво е да „искаш“. Вероятно ви звучи безкрайно нелепо, но ми е трудно. Покрай него забравях своите нужди, защото Той единствено съществуваше в кръгозора ми. Искам да съм алтруист, мразя да разочаровам хората и мразя факта, че съм твърде добра в това.
Проблема ми е, че съм пред дилема: да поема по пътя, който ТРЯБВА или по който аз ИСКАМ. То и СвръхАз.

А бившият ми приятел прояви разбиране след много разговори и тревоги, и се върна във Великобритания. От време на време се чуваме, но ми напомня само на полъх на вятъра, навяващ спомени за зима... но тогава се отърсвам и се взирам в слънчевите лъчи над мен.

И като че ли, след като написах всичко това мога да направя избора си. Не благодаря за критиката, но благодаря за отговорите!

[NikafNqkaf]

Не видях някой да те съди или обижда. Видях градивна критика с обосновки. А повярвай ми, критиката е много добър учител, ако се научиш да извличаш полза от нея, но и на това ще се научиш след време. Колкото и да си мислиш, че си видяла и научила, винаги има какво още, познанието е безгранично, винаги има какво да се научи и често възгледите и мирогледа не са константа. А ти предстои да живееш още 5-6 пъти по 15 години и съответно да научиш нови неща. Ами, пожелавам ти успех. Аз ти разбрах избора и мисля че взе правилното решение ;]

[x7aZzy]

Оставете момичето да си вярва.
На 15 е все пак. Ще слезе на земята.

[afrodita18]

Прочетох го и си дадох сметка,че ти не знаеш какво искаш.
Колкото и интелигента да си за тези 15 години,ти не знаеш какво искаш.
Остани за малко сама и реши кого искаш.
Така си прекалено объркана,защото поддържащ връзка и с двамата.
Но от това,което прочетох това момче от България ти е направило такова впечатление,просто защото си в труден период.
Другото момче от Великобритания,го описа толкова хубаво,чак си го представих и не знам как би ги сравнявала с другия и защо си объркана,след като това момче е перфектното за теб.

[Rock&Roll]

От бая време чета из форума, но за първи път виждам такава тема. Наистина дооооста дълго интро преди изобщо да минеш към проблема. Един съвет - не изтъквай качествата си по този начин. Така създаваш впечатление за изключително надут човек и по-скоро се опитваш да убедиш всички , включително и себе си, че ги притежаваш. Не е особено приятно. Никога не подценявай хората... дори да не са прочели и една книга през живота си. Не смятай някого за "по-долу" или за под нивото ти. А по отношение на проблема ти седни и си изясни какво точно искаш, защото хем едното те влече , хем другото. Седни и реши кое е по-добре за теб самата. Без да лепиш етикети, без да да поставяш всичко в рамки и категории.

[Glamour92]

Dude ... научи се да говориш по същество.
Малцина могат да се похвалят с търпението,нужно да се прочете цялата тая купчина празнословия.Без напудрените фрази и излишните приказки,историята ти може да се сведе до 4 реда.
Както и да е.

Най-адекватния съвет,който можеш да получиш,е да излезеш от филма.
Ако наистина си такъв вундеркинд,ще ме разбереш.

[valdesbg]

Мацоранке, кво стана ся? Разказа ни приказка от хиляда и една нощ с елементи на Дързост и Красота и Далас: Завинаги и Касандра и очакваш някой да има търпението да ти чете личното творчество. Да ама хората хич не обичат да четат надути празнословия от лигави хлапета мислещи се за велики.

Хич не си нещо повече от другите, дори не си умна, кво остава за интелигентна. 4 години влачиш ситуация с елементарна развръзка, която на всичкото отгоре смърди на Педобеър Дуеш се тука като пуяк в размножителен сезон, и накрая обвиняваш вашите че си леке.

Ама иначе аз искам, аз тва, аз онова, аз... аз.... Научи се да пишеш грамотно, сбито и ясно. Зарежи всичките момчетии около теб. Почни сама да си изкарваш парите, и чак тогава претендирай за нещо повече от разглезена кифла.

[DisappointedDreamer]

Божичко.

Къде е Тим Бъртон да направим филм от т'ва чудо!

Заглавието ще да е Thirteen II

[Smrazqvashta]

Относно бившият ти приятел, ти вече си взела решението за Вас. Адски объркано и нелогично е да се връщаш към онова, което сте имали, независимо колко хубаво е било то. Намекна за тъмните му страни, но не спомена за тях. Защо? Прекалено са незначителни или прекалено тъмни? Което всъщност е без значение вече, защото ти си приключила с него и е крайно време да го приемеш.

За "новото" момче. Бъди сигурна, че това, че той е различен и не е същият, като теб - не го прави по нисък ранг. От това, което написа ти аз видях множество различия между Вас, но не и човек с по нисък ранг, както се изрази ти.

В крайна сметка явно не си сигурна в това какво искаш. Ясно е, че новата ти "играчка", защото точно това си мисля, че е за теб "новото" момче не е достатъчно добър от бившият. Но разбери няма как да е, защото не е имал нито достатъчно време, нито достатъчно възможности да е. Но това в никакъв случай не го прави по-малко добър.

Ти си се вкопчила здраво, като пиавица в старите си преживявания и спомени с бившият ти и не позволяваш на нищо и никой да се намеси в тях. Семейството не е оправдание, те могат да искат много неща, но винаги е важно какво искаш ти. Какво ще позволиш ти да се случи с твоя живот, ти вземаш решенията, не те.

Недей да нараняваш "новото" си момче, защото по думите ти явно на него наистина му пука. Ако си влюбена само в красотата и начина по който се чувстваш, но не и в човека то заблуждаваш и двама ви.

[yakuza_]

Виждал съм описание, размножаване и хранене при къртиците, с по-малко думи от това.

[shusha]

Мхмм... Слез на земята и когато почнеш сама да се грижиш за себе си и ти да си плащаш всичко , тогава говори, че не е от твоя ранг.Има покрив на главата, не стои гладен, това че неговите не са в чужбина и не изкарват много пари,не го прави по-нисък ранг или пък , че не учи. Той живее за мига и може в бъдеще ще съжалява за това, но твойте планове са много досадни. Ехоо, утре може кола да те блъсне и цял живот да си инвалид, всичко е непресказуем.
Съвземи се и осъзнай , че си на 15. Всички са луди на тея години..

[byntar4eto]

Но защо интерпретирате думите по такъв начин? Да, на петнадесет съм, но споменах, че ВСЕ ОЩЕ съм в процеса на израстване като личност и вървя към усъвършенстване. Никъде не съм писала, че съм достигнала върха си, където съм перфектна и нямам нужда от повече знания или уроци. Напротив! Имаше обиди, имаше и критика, която не беше докрай обоснована. Не можете да изградите изцяло реално мнение за мен, въпреки историята. И само да вметна, че това е съкратения ѝ вариант. За всички, които протестират за това, че съм на петнадесет - това са само цифри, не ме съдете само заради тях. Опознайте ме. Разберете защо съм сгрешила, разберете, че аз ИСКАМ да се променя и да съм добра. Защо е нужно да подхождате с подобна враждебност? Да, на петнадесет съм, но вярвам, че малко хора на моята възраст могат да се похвалят с житейски опит като моя.
П.П. До онзи хейтър по-горе, старая се да пиша грамотно и следя за грешки, но съгласи се, при толкова писане ще бъде странно, ако не съм допуснала нито една грешка.

[byntar4eto]

Живея без майка си, само с тате, който твърде често не се прибира вкъщи и с баба, която е болна. Можеш да се досетиш, че аз се грижа за цялата ни къща, и за двата етажа. Достатъчно отговорна съм, не заради друго, а защото нямам друг избор. Не мога да работя, защото съм НА ПЕТНАДЕСЕТ. Но да, търсила съм работа за допълни финанси, но нямах късмет. Това лято ставам на шестнадесет и след това съм си обещала, че ще потърся по-усърдно и с повече късмет може и да си намеря. Както казах за онова с плановете, цялата истерия и тревоги по тях от моя страна - опитвам се да превъзмогна това. Ти разбираш ли, че двамата ми приятеля са коренно различни? И още се опитвам да се нагодя към начина на живот на сегашния ми. Не е твърде лесно, знаеш ли? Но се пробвам. Остър език имаш, обаче.

[byntar4eto]

Благодаря ти за отговора. Ммм, тъмните страни на бившия не са незначителни, а напротив, но от любовта се оглупявва, както знаем. Не мога да се съглася, че сегашният ми приятел може да бъде моя „играчка“. Определено имам чувства към него. Ще ми се да ги отрека, но вчера вечерта си казах, че захвърлям всичките си натрапващи предразсъдъци относно това и засега ще се „оставя на течението“. Няма какво повече да го мисля. Време е да оставя миналото си, колкото и сладко да е.

[AnarchyBoy]

Ебати превзетата кифла, честно.. Я слез на земята моме.. сегашният ти не е наивен, ами ти..