Той не е от моя ранг

[byntar4eto]

На петнадесет съм. За първи път в живота си се наричам интелигентна. За първи път „изтъквам“ това. И то само с цел да ви разясня ситуацията, защото вие нямате възможността да ме опознаете и да ме прецените реално. Нямам високо самочувствие и докрай ще пледирам за това. И все пак имаше въпрос защо съм се описала по този начин. Защото е вярно. Защото и сегашният ми приятел го знае и ми го е казвал. Не обичам да говоря за себе си, имам своите недостатъци даже са ми в повече, но се стремя към усъвършенстване. Не е справедливо да ме съдите, минах през много, видях свят, видях хора - това ме научи, от това натрупах опит. Най-големите уроци не съм ги получила от училище, а именно от живота.
От толкова бързане, обаче не се научих наистина да се наслаждавам на момента, да се вслушвам в интуицията, за която вие също говорите. Затова и искам да съм с него сега. Защото той знае да живее. С бившият ми вечно гонехме задачи и живеехме под напрежение.
Повтаряла съм прекалено често на сегашния ми, че не заслужава свръх-емоционално изчадие като мен, а има нужда от пълноценна и нормална връзка. А той е толкова привързан (и не веднъж съм му казвала, че е заблуден, наивен и че един ден ще съжалява) и сякаш съвсем ме обикна. Не ме винете! Не ми казвайте, че съм превзета! Знам коя съм, знам през какво съм минала, знам къде съм била! И досега съм се опитвала само да помагам на хората, без да съдя и без да обиждам! Той ми напомня точно това, когато започна да се себеобвинявам, когато направя нещо лошо и не мога да се изправя, когато си мисля, че не струвам. Не ми казвайте, че имам висока преценка за себе си, само това недейте, защото не е така. Гледам обективно на нещата. Така са ме възпитали, това са ми повтаряли, това ви казвам. Разбира се, щеше ми се да пропусна онези факти за себе си, защото не харесвам да се самоизтъквам, но иначе как щяхте да разберете ситуацията?
Вие май не разбрахте, че всичко идва от семейството ми. Те търсят г-н Перфектен. Аз не. Или не знам. Знам само, че г-н Истински е до мен, а съм на път да го изгубя. Виновна ли съм, че съм отгледана от консерви и изглежда, аз самата се превръщам в такава? А те виновни ли са, че искат най-доброто за мен? А не тревоман без ясни планове за бъдещето? Ето от там идва цялата идея за ранговете. Заради образованието, което нашите имат и което аз получавам и това, което на него му липсва. Става въпрос за принципи, на това поне успяха да ме научат нашите, но.... Има невероятно добро сърце и има най-прекрасния поглед, който ми обещава любов, която търся и без която никой не може.
С всеки ден все повече научавам какво е да живееш. Даже си имаме наша песен Show me how to live. Но страхът ми се крие в това, че тази негова кауза е на път да се провали. Не че не го искам, а че не съм способна. Бившият ми приятел е наистина авторитарен и ме научи да не отстоявам мнението си пред него, а да бъда покорна. Заради това аз забравих какво е да „искаш“. Вероятно ви звучи безкрайно нелепо, но ми е трудно. Покрай него забравях своите нужди, защото Той единствено съществуваше в кръгозора ми. Искам да съм алтруист, мразя да разочаровам хората и мразя факта, че съм твърде добра в това.
Проблема ми е, че съм пред дилема: да поема по пътя, който ТРЯБВА или по който аз ИСКАМ. То и СвръхАз.

А бившият ми приятел прояви разбиране след много разговори и тревоги, и се върна във Великобритания. От време на време се чуваме, но ми напомня само на полъх на вятъра, навяващ спомени за зима... но тогава се отърсвам и се взирам в слънчевите лъчи над мен.

И като че ли, след като написах всичко това мога да направя избора си. Не благодаря за критиката, но благодаря за отговорите!