Той не е от моя ранг

[shusha]

Мхмм... Слез на земята и когато почнеш сама да се грижиш за себе си и ти да си плащаш всичко , тогава говори, че не е от твоя ранг.Има покрив на главата, не стои гладен, това че неговите не са в чужбина и не изкарват много пари,не го прави по-нисък ранг или пък , че не учи. Той живее за мига и може в бъдеще ще съжалява за това, но твойте планове са много досадни. Ехоо, утре може кола да те блъсне и цял живот да си инвалид, всичко е непресказуем.
Съвземи се и осъзнай , че си на 15. Всички са луди на тея години..

[byntar4eto]

Живея без майка си, само с тате, който твърде често не се прибира вкъщи и с баба, която е болна. Можеш да се досетиш, че аз се грижа за цялата ни къща, и за двата етажа. Достатъчно отговорна съм, не заради друго, а защото нямам друг избор. Не мога да работя, защото съм НА ПЕТНАДЕСЕТ. Но да, търсила съм работа за допълни финанси, но нямах късмет. Това лято ставам на шестнадесет и след това съм си обещала, че ще потърся по-усърдно и с повече късмет може и да си намеря. Както казах за онова с плановете, цялата истерия и тревоги по тях от моя страна - опитвам се да превъзмогна това. Ти разбираш ли, че двамата ми приятеля са коренно различни? И още се опитвам да се нагодя към начина на живот на сегашния ми. Не е твърде лесно, знаеш ли? Но се пробвам. Остър език имаш, обаче.