Той не е от моя ранг

[byntar4eto]

Момиче, тази история май си я извадила от някоя сапунка ?!

Започваш с това, че си се запознала с приятелят си и сте прекарали 2 месеца заедно. После пишеш, че бившият ти приятел, с които сте били 3 години заедно искал да те отведе от България обратно в Англия. Ти сериозно ли искаш да кажеш, че от 9 до 11-12 годишна възраст си имала връзка ?! Ама сериозно ? И колко годишен е бил този човек с който уж си била ? Как е можело да представлява каквато и да е заплаха за "връзката" ти с британеца ? А и не разбирам къде сте се запознали с твоята любов ? Във Великобритания, в България, къде ? И защо ти е да си търсиш работа за "допълнителни доходи", щом семейството ти е от такъв висок ранг ?
Цялата история издиша отвсякъде. Уж учиш в елитно училище, но си се пропила и си пропушила трева на 13 години ?! На 15 години се чукаш с някакъв тревоман ? Какво ли ще стане след още 2-3 години с теб ? Не бих искала да разбирам. Надявам си просто да си прекалила с филмите.

Тук правя обръщение: тези, които си мислят да продължават с обидите и неградивната критика, моля да не четат. Това е само за тези, които искат да разберат за бившия ми. Не карам никого на сила да чете, да ме харесва. Не ми трябват упреци, знам си грешките, уча се от тях. Сега това, което ще ви напиша умишлено го спестих, защото сами казахте, че „романите“ били твърде дълги.

Това, че не не си разбрала не ти дава право да ми нахвърляш обвинения. Родена съм в България, израснах в София. В шести клас имах проблеми, отчуждавах се, познатите истории, били сме всички така, всички сме имали онези периоди, където сме наистина отчаяни. Майка ми беше твърде заета с проблеми, тате не живееше с мен и ме виждаше рядко, нямах с кого да говоря. Мама беше крайно изнервена и изпадаше в кризи, и точно тогава аз трябваше да се грижа за нея, вместо обратното. Вместо аз да плача в скута ѝ за тривиалните детски истории, тя беше по-крехка от мен. Точно тогава смених училището си и това ми дойде като още толкова напрежение. Отцепвах се от класа, не исках да ги знам дори. Беше ми хубаво, когато се събирахме точно онези есенни и зимни вечери на 2009-та аз, по-големите ми братовчеди и техните приятели. Близка съм с братовчедите си от много години, винаги са били до мен, но точно тогава изобщо не им пукаше за състоянието ми. Макар да не ставаше въпрос само за душевното ми такова, а и за здравословното. Това още повече ме нараняваше. Но благодарение на тяхното безразличие, той дойде. Беше един от техните приятели. Наполовина англичанин е - майка му е от България и си идва в София като на село. Тогава точно се беше върнал и имах шанса да се запозная с него. Дълго преди да седнем да си поговорим за първи път, аз просто седях на разстояние от него и го наблюдавах. Знаех, че съм много мъничка за него, той беше на седемнадесет. Но си представях как сме заедно и как аз съм на мястото на онези изрусени наконтени момичета, които си навираха задните части в лицето му. Сякаш само мислите за него ме правеха щастлива. Тогава започнах да се интересувам от поезия и написах първата си творба за него. Не беше много добра, но ми е скъпа. Както и да е. Една вечер най-после се започна разговор помежду ни, не можех да повярвам дали е реалност или е един от поредните ми сънища, казах си ей така в онзи миг, без да мисля за последствия, мечти, бъдеще, хора около нас, години, училище..., че съм готова на всичко за него, че сега ще рискувам всичко, само за да го спечеля, само за да види, че аз не съм куха като кифлите, с които излизаше, че въпреки крехката ми възраст, аз съм готова на всичко, за да го направя щастлив. Никога в живота си и до ден днешен не съм била по-детерминирана, както тогава. И някак си стана. Говорихме си, споделях му за проблемите си, за майка ми - как търси работа във Великобритания, за различията ни, за поезията - за всичко. А той - онзи лошия, с черното кожено яке, този дето крещи, че го „боли кура за всичко и всички“, онзи вулгарния с онези мацки около него. Никой досега не го беше питал защо „тоя задник“, както му казваха често даже неговите приятели, е станал такъв. Защо той пие, за да му е „готино“. Тогава той беше на онзи предел, където си казваме „просто не ми пука, окей? Дори да си разкажа цялата история на първия непознат, който срещна, за всичките ми грешки, не ми пука, просто не мога да оправя нещата, нямам сили за това“. Тогава той, този вече недотам и все пак, непознат за мен ми каза онези неща, които сега знам, които ги научаваме впоследствие. И най-любимия ми цитат, който знам от него „единствената константа в живота е промяната“, това което и вие искате да ми кажете, но аз си го знам от много отдавна! Научи ме, че това са временни неща, преживяват се. Виждах го в съвсем друга светлина.
Минаха се месеци, а ние се виждахме все по-често. Всеки ден се събуждах с мисълта, че той е моята цел №1, неговото щастие, той ме без да го иска ме научи да се стремя към съвършенството. Той виждаше това, че съм се привързала към него до крайна степен, но все се усмихваше. Все ме прегръщаше, все ми казваше, че съм много странна и че това го разсмивало, че му правел живота по-цветен. Това си го спомням, беше февруари 2010-та и бяхме в парка в снега.¬
Майка ми се запозна с него впоследствие, говориха, той ѝ разказа, че последните месеци ми липсва много като майка. Аз я разбирах за състоянието ѝ, тогава беше криза, нямахме пари, имаше проблеми с приятеля си и прочие. Но тя тотално ме беше забравила. Не знаеше, че имам проблеми в училище. И той реши всичко. Може би защото беше минал през същото и искаше да ме предпази да не направя същите грешки като него. Както и да е, той и родителите му се сприятелиха с нашите и решихме да заминем за Великобритания. Той щеше да помогне на мама да замине през март 2010, а ние двамата с него по-късно. В крайна сметка заради него с майка ми се разбирахме, реших да дам шанс на съучениците си и да се сприятеля с тях, тогава бях на своя връх - класа ми ме обичаше, имах много приятели, Той беше до мен, аз го правех щастлива, мама замина, върнах се при тате, на когото много държа и всичко беше... съвършено. Той ме научи да се радвам на мъничките тривиални неща от живота, които в ежедневието си подминаваме, той ми откри нов светоглед, който и до ден днешен имам, разкри ми същността на щастието. Най-меката зима, в която го опознавах имаше своя край, най-слънчевата пролет, в която той ми обеща щастие и тя свърши, и накрая най-топлото и най-красиво лято, което съм чувствала беше убито от есенните дъждове. Август месец заминахме заедно за Великобритания. Запозна ме с неговата среда, с английските нрави, почнах училище и всичко продължаваше да е добре. С времето, обаче усещах как съм загубила нещо, колко много ми липсва онова усещане от преди. Онези искри. Не бях същата или той не беше, не знам. Нещо се промени и не бях щастлива. Ревнувах го, но скрито, не като него да ми прави скандали пред всички и да напуска заведението демонстративно , да ме оставя да се червя от срам и да не знам какво кажа. Не, аз не бях като него. Правех всичко, за да е щастлив. Бях отдадена и вярна. Стигах до крайности и дори за смях, заради него и неговите нагони, но продължавах. Обичах го прекалено много. От своя страна той сякаш имаше раздвоение на личността или не знам, наистина не знам как да го опиша. Явно просто това е била тъмната му страна, която се отключваше най-вече, когато пиеше. Когато беше трезвен беше спокоен и мил, напомняше ми, че съм неговата единствена, че е щастлив. Тогава разбрах, че алкохола разваля хората. Прощавах му много неща, много скандали, много удари и все обвинявах себе си, още мисля, че аз имам по-голяма вина за всичките ни провали. За едно бях сигурна – той не можеше без мен. ¬
След като завърших девети клас имахме план да заминем за България. Носталгията ме беше заляла и нямах търпение да си видя родината. Мислех, че като се върнем на същите места, в двора ни, в апартамента му, в моя апартамент, из София, ще успеем да се пренесем обратно в 2010-та, ще мога да върна времето назад, онова лято ще се върне… Той обаче остана в Англия заради работа и учене, а аз се върнах сама. Останах месец при тате и за този месец си припомних какво е да си свободен, без да завися от него или да мисля за него…. От там май знаете историята….

[Niakoitam]

Аз отново казвам.Вкарала си се прекалено във филма и вече е време да излезеш от него и да видиш реалността.Поне да я забележиш ако не друго.Вдигнала си малко самочувствиицето,но пък на 15 си има надежда за теб.А защо си се взела най-вероятно толкова насериозно ли? Защото богатият и лош батко,който е и англичанин е решил да ти даде шанс.На теб...малката мадамка,която като е усетила наккъде духа вятъра въпреки,че страшно го е желаела е започнала да се прави на страшно вървежната мацка обяснявайки му на третият ден" „виждам, че си млад, че ти си симпатичен, забавен и умен. Виждам, че се привързваш към, че искаш да сме повече от приятели, но знай, че аз не само съм различна от другите, но и съм същински непоправим хаос - винаги цари суматоха около мен, а проблемите ме следват винаги. Не съм сигурна, че имаш желание да ме опознаеш напълно - тъмните ми страни са по-силни от светлите, ако питаш мен - не си струва.Заслужаваш повече.“
Та братовчедка ми е на 12.Ако я видя толкова да се величае поне вътрешно ще имам желанието да и бия два шамара да се попикае имайки впредвид как до не чак толкова отдавна някой друг е бърсал дупето.
Пък и до Великобритание си ходила нали?Вече не си от простосмъртните българи.

Малко се надценяваш ми се струва,защото не е само до учене.Погледни само на какви връзки попадаш.И не нито обявеният за господин перфектен не е господин перфектен нито вторият не е цвете за мирисане.Просто ти така си решила,защото така си те устройва.Ти си на 15,но вече си научила какво е пиянствотвото,какво е дрогирането,лъжеш като дърта циганка баба си за да изкараш колко перфектно е гаджето ти пред нея,за което дори собствената ти баба къде на шега,къде не, сякаш подсъзнателно започва да осъзнава,че ако е наистина такъв какъвто е не е за теб.Пушиш (това го приемам като нормален порок макар,че си още само на 15).Движиш се по "най-готините среди",по които можеш да се движиш.Вижда се и негласната ти любов към парите,която постепнно започва да вторачва погледа ти отново към англичанина.Изкарваш виновни родителите за положението си.Може би за тази въраст са виновни единствено,че не са те научили,че трябва да си седиш на гъза и на 12 да не се правиш на мацка оборотная на разни богати батковци.Та да перфектна си.Погледни истината в очите и премахни малко тоя пуйкизъм. И на мен ми е крив светът даже много на моменти само че още не съм се пропил,не съм се дрогирал и т.н., а съм вече на почти 27 Може пък съдбата да ми е такава знае ли човек.Вземи се стегни малко,защото мъжете не са играчки с пари,които можеш да изхвърлиш,когато си пожелаеш.Това не означава,че и трябва да им ближеш гъзовете де.Та така.Както казах малко си се надула,но ще се оправиш.Въпреки,че обичаш да слагаш хората в категории гледам,че все е надънваш на "най-перфектните".

[byntar4eto]

Аз отново казвам.Вкарала си се прекалено във филма и вече е време да излезеш от него и да видиш реалността.Поне да я забележиш ако не друго.Вдигнала си малко самочувствиицето,но пък на 15 си има надежда за теб.А защо си се взела най-вероятно толкова насериозно ли? Защото богатият и лош батко,който е и англичанин е решил да ти даде шанс.На теб...малката мадамка,която като е усетила наккъде духа вятъра въпреки,че страшно го е желаела е започнала да се прави на страшно вървежната мацка обяснявайки му на третият ден" „виждам, че си млад, че ти си симпатичен, забавен и умен. Виждам, че се привързваш към, че искаш да сме повече от приятели, но знай, че аз не само съм различна от другите, но и съм същински непоправим хаос - винаги цари суматоха около мен, а проблемите ме следват винаги. Не съм сигурна, че имаш желание да ме опознаеш напълно - тъмните ми страни са по-силни от светлите, ако питаш мен - не си струва.Заслужаваш повече.“
Та братовчедка ми е на 12.Ако я видя толкова да се величае поне вътрешно ще имам желанието да и бия два шамара да се попикае имайки впредвид как до не чак толкова отдавна някой друг е бърсал дупето.
Пък и до Великобритание си ходила нали?Вече не си от простосмъртните българи.

Малко се надценяваш ми се струва,защото не е само до учене.Погледни само на какви връзки попадаш.И не нито обявеният за господин перфектен не е господин перфектен нито вторият не е цвете за мирисане.Просто ти така си решила,защото така си те устройва.Ти си на 15,но вече си научила какво е пиянствотвото,какво е дрогирането,лъжеш като дърта циганка баба си за да изкараш колко перфектно е гаджето ти пред нея,за което дори собствената ти баба къде на шега,къде не, сякаш подсъзнателно започва да осъзнава,че ако е наистина такъв какъвто е не е за теб.Пушиш (това го приемам като нормален порок макар,че си още само на 15).Движиш се по "най-готините среди",по които можеш да се движиш.Вижда се и негласната ти любов към парите,която постепнно започва да вторачва погледа ти отново към англичанина.Изкарваш виновни родителите за положението си.Може би за тази въраст са виновни единствено,че не са те научили,че трябва да си седиш на гъза и на 12 да не се правиш на мацка оборотная на разни богати батковци.Та да перфектна си.Погледни истината в очите и премахни малко тоя пуйкизъм. И на мен ми е крив светът даже много на моменти само че още не съм се пропил,не съм се дрогирал и т.н., а съм вече на почти 27 Може пък съдбата да ми е такава знае ли човек.Вземи се стегни малко,защото мъжете не са играчки с пари,които можеш да изхвърлиш,когато си пожелаеш.Това не означава,че и трябва да им ближеш гъзовете де.Та така.Както казах малко си се надула,но ще се оправиш.Въпреки,че обичаш да слагаш хората в категории гледам,че все е надънваш на "най-перфектните".

Грешни изводи. Това мога да кажа. Но не съм тук, за да ти се нравя. Не, не съм надута. Просто имам (имах) своите критерии и принципи, които сега смятам, че престъпих. Чудех се дали трябва да престана да ги нарушавам и да се завърна към старите си закоравели реликви, но открих, че съм истински щастлива и точно като ренегат се отричам от всичко казано преди.

[Niakoitam]

Грешни изводи. Това мога да кажа. Но не съм тук, за да ти се нравя. Не, не съм надута. Просто имам (имах) своите критерии и принципи, които сега смятам, че престъпих. Чудех се дали трябва да престана да ги нарушавам и да се завърна към старите си закоравели реликви, но открих, че съм истински щастлива и точно като ренегат се отричам от всичко казано преди.

А всъщност да си се замисляла,че като страничен наблюдател аз пък и другите може да сме по обективни от теб? Да не говорим колко съм бил мек ако това наистина е вярно:

Просто се почувствах излъгана, защото това, което авторката пише тук...Абе, прикрила е разни факти, а аз бях искрена.

Например се е запознала с приятелят си, докато си купува амфети.
А англичанинът го е откраднала от братовчедка си, били са пияни (тя на 12) и после братовчедката й се е изпикала на пода (!?!?) - така се забавлява елитът.
Девойчето е от Перник и няма да казвам слава на каква й се носи там.
Работа не си намира, защото хората със синя коса и кубинки рядко намират. (been there, done that)
Пише как е била НА Испания и псува потребители на ебане, и майки, когато й кажат, че не е хубаво да се злоупотребява с хапчета.
Пуснала е тема как баба й и баща й пърдят на масата и т.н. гнусотии, и много я дразнело.
И такива...Неелитни и нискорангови неща. Разочарована съм. Все тая...

Да, има го и момента,че често страничните обективни наблюдатели не могат да "обуят обувките ти" и да изпитат цялостните мисли,чувства и усещания и да усетят живота ти открай докрай.И аз съм го изпитвал това на гърба си и продължавам да го изпитвам особено от по непознати хора напълно и ясно осъзнавайки,че те до голяма степен са прави само дето не знам дали биха постъпили по-различно ако наистина бяха моето аз. Като цяло смятам,че си тръгнала по доста лош път.От лошо момче,през тревоман на тревоман.Не са добри изобщо средите, в които се движиш.Това те кара да се пропиваш,да се дрогираш,да лъжеш и т.н и т.н. Не крия,че и аз някога да имам дъщеря и тя да се занимава с тревоман може би ще се опитам всячески да и избия от главичката тези мисли.Опазил ме Господ.Още повече ако сте се запознали наистина докато си е купувал амфети.Още тогава трябва да ти е светнала една хубава лампичка в съзнанието.Да,привърженик съм на мисълта"Никога не казвай,никога!",защото не знаеш какво ще ти поднесе живота,но ти след тревомана със същата усърдност пред себе си можеш да започнеш да защитаваш след това и наркодилър,изнасилвач,сата нъор,педофил,убиец и т.н и т.н.,което ако имаш голям късмет може само да ти прецака плановете за бъдещето.В другият случай можеш и жертва на някакъв такъв да станеш недай си Боже и живота да ти се стъжни.А относно плановоте а,б,в и цялата българска и английска азбука има една също много добра мисъл:"Животът е това,което ти се случва докато кроиш планове за бъдещето."Демек не е сигурно какво ще се случи ако ще и да си си направил график на живота си от раждането до смъртта ти(която никой не знае кога ще дойде за него) по секунди.

[byntar4eto]

А всъщност да си се замисляла,че като страничен наблюдател аз пък и другите може да сме по обективни от теб? Да не говорим колко съм бил мек ако това наистина е вярно:


Да, има го и момента,че често страничните обективни наблюдатели не могат да "обуят обувките ти" и да изпитат цялостните мисли,чувства и усещания и да усетят живота ти открай докрай.И аз съм го изпитвал това на гърба си и продължавам да го изпитвам особено от по непознати хора напълно и ясно осъзнавайки,че те до голяма степен са прави само дето не знам дали биха постъпили по-различно ако наистина бяха моето аз. Като цяло смятам,че си тръгнала по доста лош път.От лошо момче,през тревоман на тревоман.Не са добри изобщо средите, в които се движиш.Това те кара да се пропиваш,да се дрогираш,да лъжеш и т.н и т.н. Не крия,че и аз някога да имам дъщеря и тя да се занимава с тревоман може би ще се опитам всячески да и избия от главичката тези мисли.Опазил ме Господ.Още повече ако сте се запознали наистина докато си е купувал амфети.Още тогава трябва да ти е светнала една хубава лампичка в съзнанието.Да,привърженик съм на мисълта"Никога не казвай,никога!",защото не знаеш какво ще ти поднесе живота,но ти след тревомана със същата усърдност пред себе си можеш да започнеш да защитаваш след това и наркодилър,изнасилвач,сата нъор,педофил,убиец и т.н и т.н.,което ако имаш голям късмет може само да ти прецака плановете за бъдещето.В другият случай можеш и жертва на някакъв такъв да станеш недай си Боже и живота да ти се стъжни.А относно плановоте а,б,в и цялата българска и английска азбука има една също много добра мисъл:"Животът е това,което ти се случва докато кроиш планове за бъдещето."Демек не е сигурно какво ще се случи ако ще и да си си направил график на живота си от раждането до смъртта ти(която никой не знае кога ще дойде за него) по секунди.

Отзад напред: да, прав си за това за плановете и именно за това завърших с „но нищо не се знае“.
Хубаво е, че имате мнение, но аз съм си добре и без вашите съвети. Един ден може би след месец, може би утре, може би след година ще променя изцяло мирогледа си и ще сменя насоките си, но дотогава нямам нужда от проповеди. Благодаря, за което.
Относно написаното от Ангелския Антихрист, както казах и в последния си коментар - няма нищо такова. И ще продължавам да го повтарям, защото истината не стои зад никого, тя си остава истина въпреки всичко и всички, така че, не може никой да ме очерни с клевети и измислени истории.