Той не е от моя ранг

[Djenka]

Слез на земята. Какви са тези неща, рангове, нива, WTF?!
Ако наистина си чела толкова много, колкото казваш, ако си видяла свят, ако си се научила от живота, то би трябвало да знаеш, че за любовта няма граници, нито пък е предвидима, нито пък този, в който се влюбваме, е този, който си представяме и сънуваме преди да го срещнем в истинския живот.

Ако дефакто си на 15, то значи през 2009 и 2010 си била с още по-детско мислене от сегашното ти. Каква връзка сте имали тогава? Отначало като почнах да чета, останах с впечатлението, че си поне на 20. Имаш богат речник и пишеш увлекателно, имаш ясна преценка за себе си, но това не означава, че трябва по някакъв начин да се налагаш над другите и да изтъкваш своите качества.

Каза, че се стремиш към "усъвършенстване". Newsflash! Съвършеното е скучно. Не се стреми към усъвършенстване, стреми се към това да бъдеш себе си. Който трябва, ще го хареса.

Честно казано, не знам какво прави това момче с теб (нищо лично). Личи си, че се обичате, или поне харесвате, затова не виждам причина да късаш с него. Той е тийнейджър, както и ти, между другото. Живейте си живота, докато можете, имате после цял живот да мислите за бъдещето, да го подсигурявате, да решавате проблеми и т.н. Нали това им е хубавото на тийн годините! И не казвам да бъдеш някаква съвсем лекомислена, да не те интересува за абсолютно нищо, просто се научи да бъдеш щастлива. Всичките тези планове, тревоги и всичко да е так-так - това за мен не е щастие. Научи се да бъдеш по-спонтанна, да цениш момента, колкото и банално да звучи - да живееш ден за ден. Защото в крайна сметка, това е важно. Миналото няма да се върне, затова няма смисъл да съжаляваш. Бъдещето не е сигурно, затова няма смисъл да се тревожиш за него и да се опитваш да правиш планове. Най-важното е настоящето, защото никога няма да се върне и то всъщност е единственото, което имаме.

Виж, и аз съм на 15, но не претендирам, че съм научена, перфектна, или нещо подобно. И аз преминах през тежък период, няколко месеца прекарах в най-тъмното местенце на съзнанието ми, всяка нощ се страхувах да заспя, плачех. Но го преживях и вместо негативния резултат, който виждам в теб, аз се научих да съм по-добра, да ценя хората около себе си и самия живот.

Добре, и моето стана много дълго. С две думи казано - смъкни си малко самочувствието и се осъзнай. Порасни.

[byntar4eto]

Слез на земята. Какви са тези неща, рангове, нива, WTF?!
Ако наистина си чела толкова много, колкото казваш, ако си видяла свят, ако си се научила от живота, то би трябвало да знаеш, че за любовта няма граници, нито пък е предвидима, нито пък този, в който се влюбваме, е този, който си представяме и сънуваме преди да го срещнем в истинския живот.

Ако дефакто си на 15, то значи през 2009 и 2010 си била с още по-детско мислене от сегашното ти. Каква връзка сте имали тогава? Отначало като почнах да чета, останах с впечатлението, че си поне на 20. Имаш богат речник и пишеш увлекателно, имаш ясна преценка за себе си, но това не означава, че трябва по някакъв начин да се налагаш над другите и да изтъкваш своите качества.

Каза, че се стремиш към "усъвършенстване". Newsflash! Съвършеното е скучно. Не се стреми към усъвършенстване, стреми се към това да бъдеш себе си. Който трябва, ще го хареса.

Честно казано, не знам какво прави това момче с теб (нищо лично). Личи си, че се обичате, или поне харесвате, затова не виждам причина да късаш с него. Той е тийнейджър, както и ти, между другото. Живейте си живота, докато можете, имате после цял живот да мислите за бъдещето, да го подсигурявате, да решавате проблеми и т.н. Нали това им е хубавото на тийн годините! И не казвам да бъдеш някаква съвсем лекомислена, да не те интересува за абсолютно нищо, просто се научи да бъдеш щастлива. Всичките тези планове, тревоги и всичко да е так-так - това за мен не е щастие. Научи се да бъдеш по-спонтанна, да цениш момента, колкото и банално да звучи - да живееш ден за ден. Защото в крайна сметка, това е важно. Миналото няма да се върне, затова няма смисъл да съжаляваш. Бъдещето не е сигурно, затова няма смисъл да се тревожиш за него и да се опитваш да правиш планове. Най-важното е настоящето, защото никога няма да се върне и то всъщност е единственото, което имаме.

Виж, и аз съм на 15, но не претендирам, че съм научена, перфектна, или нещо подобно. И аз преминах през тежък период, няколко месеца прекарах в най-тъмното местенце на съзнанието ми, всяка нощ се страхувах да заспя, плачех. Но го преживях и вместо негативния резултат, който виждам в теб, аз се научих да съм по-добра, да ценя хората около себе си и самия живот.

Добре, и моето стана много дълго. С две думи казано - смъкни си малко самочувствието и се осъзнай. Порасни.

*Въздъх* Преди теб писаха кажи речи същите неща. На които отговорих, няколко коментара ми се припокриват и ставам вече банална. Можеше да прочетеш преди да коментираш, защото *за пореден път* темата е изчерпана - заедно сме и не искам друг/о! Край. Финито.
Въпреки това, наистина ти благодаря за коментара. Радвам се, че и ти си победила демоните си.