така е , ама аз ще я боядисвам ;д само омбре де ,дано да стане хубаво, както го искам, че е рядко срещано и аз не искам да почвам да се боядисвам все още цялата,..Първоначално написано от XTREMEFREERIDE
Цял живот рискувам с косата си. Винаги щом имам нужда от промяна. Единственото, което не правя е да я боядисвам, защото не мога да си представя някога да ходя с половин коса един цвят и половин коса друг.Нооо, да, коса расте, пък промяната е нещо много освежаващо.
Екстра ден, взех си задачка по семиотика. Мисля да си догледам филмчето и после да правя нещо продуктивно.
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
Много ми е яко днеска
и на мен
"„Забрави. Забрави. Забрави.“
Повтаряше си го до безкрай, упреквайки се за проявената слабост. Не трябваше… Беше си забранила да иска, да чувства, да мечтае. Какъв беше смисълът? Да мечтае за неща, които бяха невъзможни. „Не, не невъзможни – поправи се тя. – Всичко е възможно. Ала понякога трябва да бъдеш невероятен късметлия, за да уцелиш точната възможност.“ Тя не беше от тези рядко срещани хора, родени под щастлива звезда. Животът я бе поставил пред твърде много препятствия, за да се заблуждава. И въпреки това беше ако не щастлива, то поне доволна от съдбата си. Всеки прескочен камък бе усилил вярата й в собствените й възможности и я бе научил да бъде силна и непоклатима. Беше получила безброй уроци, до каквито много хора не се докосваха до последния си час. Да не се надява на нищо, бе един от тези важни уроци. А ето че го бе пренебрегнала. Беше се надявала, беше мечтала. И тъй като реалността почти никога не е такава, каквито са мечтите ни, тя се опитваше да я промени, вместо да я изживее. Не беше истинска, обмисляше думите си, действията си. И знаеше, че това е напълно погрешно. Трябваше да спре. Каквото има да се случва, ще се случи. Тя искаше прекалено много или поне така изглеждаше. Време бе да спре. Трябваше да продължи напред, както винаги досега. Не трябваше да се надява… твърде много. Не можеше да дирижира съдбата си, нито другите хора, нито реалността. Ако беше писано да се случи, щеше. В противен случай – поне нямаше да бъде толкова наранена. Просто не трябваше да го приема твърде навътре. Винаги бе постъпвала така. Така беше правилно. Умееше да не задълбочава чувствата и интересите си към някого, защото по този начин избягваше иначе неизбежното разочарование. Защо този път да бъде различно?
А колко много искаше този път да бъде различно…"
Не ми се учи.
Цял ден се опитвам да се съсредоточа на едно нещо, което не е той.
Не знам какво ще правя, защото мога да заплета ужасно гадни неща..
Чакам .. чакам..
Чакането ме убива..
Постоянно го виждам, че е достъпен, но .. не няма да ми пише, а каза, че ще го направи.
Жалка съм..
Много даже..
Липсва ми.. не издържам..
А си имам приятел..
Аз съм ужасен човек..
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Това, това, това!
Психоложката нищо не иска да направи по въпроса..И защо ли? Кому е нужно да спреш училищния тормоз над дадена ученичка....
А не е като на нея да не ѝ пука...
Цял ден си пея една песен и ми е едно такова сладникаво и гушливо и и и...Кой ли е виновникът?
^ Вие пак ли се огаджихте бе?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Да.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Много ми е щастливо. Цял ден мързел бича. И съм си самичка. <3 Обичам си момчето.
Подхванала съм 600-те страници по биология, пия си кафе и си чета за идните три изпита през февуари.
Хубаво ми е, а не трябва :Д
Опа, чичееее! Знам, че ти се иска само 'щото няма да ти дам. 'Ма не се знае знай ли са.
Данонееизвратенданонееизв ратенданонееизвратен!
Яко ми ееее!
Станала съм като някаква пенсионерка. Много ме радва да чета разни интернет драми, но да не се случват до мен, че костват усилия.
Днес реших да си спестя едно упражнение, което и без друго беше върху материал, който разбрах. Дано само не съм изпуснала да разбера оценките от изпита и всъщност да ги качат в нета.
Свърших някакви полезни неща вкъщи иначе.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Най-после си направих регистрацията за студентските практики. Сега само чакам да започне и приключи академията и да се захващам с кандидатури.
фък, не съм прегледала задачите за утре
а имам и още едно контролно...
писна ми, дейбаааа
изглежда всичко ще е преди часа
Утре се започва отново, след едномесечна ваканция. Така да не ми се почва, но поне снощи си оправих програмата, класовете ми са само 2 дни в седмицата, няма да ми се налага да минавам по 80 мили на ден, всеки ден.
А той си идва в Петък
Това все едно за мен е писано.
Иначе не знам каква е тая хрема. Уж нищо ми няма пък вече почти две седмици ме държи.
И душичката нещо се позагуби. Доколкото разбрах има нова връзка. Явно е щастлива сега. Ако е така се радвам много за нея.
Все пак някои хора се развиват...за разлика от мен. И без това още преди се чудех как успява да ми обърне чак такова голямо внимание при положение че е заобиколена от толкова много хора.
Е, дано няма пак дежавю.Като предишният и по предишният и по предишният и т.н. път.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Форумните Ромео и Жулиета сте супер несериозни...
Иначе на мен днес ми е по добре. Едно по жизнено и по оптимистично. И е време да хващам учебниците и лекциите.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Толкова хубаво ми стана сутринта като ме прегърна <3
Довечара пак ще излезнем много искам пак да съм в ръцете му аввввв
И да тренирам искам обаче с тоя крак е невъзможно а така не се чувствам пълноценна .
Ко каза ко?
ПТ: Най-сетне и аз малко да се почувствам в свои води.
Утре след училище ще се видя за 10-тина минутки с един познат. Малко ми е жал да го разкарвам чак до центъра, ама щом е решил, нека дойде.
Малко ми е замаяно..Надявам се да не се разболея, че...
Звънна ми в 3:30 сутринта
Ако нещата на север от нас се оправят, утре ще си дойде, ако не- Понделеник. Намерих си и някакво старо писмо от преди около година и нещо и сега не мога да престана да се усмихвам. Толкова в красиво и в крайна сметка каквото и да говореха хората, нищо не се е променило, тоест промени се, но в добрият смисъл на думата
Счупена съм.
Damn.
Не исках да си го признавам.
Чувствам се адски безполезна и непълноценна.
За чий, изобщо се мъча...
И за да ми бъде още по-яко, т'ва тъпо същество пак ме вбеси, малко изродче смотано.
Последно редактирано от shmatarok : 01-09-2014 на 09:58
Пхахаха, не така грубо, де
Густо ми е, прибрах се за 2 часа колкото да хапна и да се изкъпя, след това пак отивам да учим с мъжо и довечера сме у техните, хехе. Барем да почне да ми върви това учене и всичко ще е перфектно.
Не мога да се концентрирам ... Отворила съм 23 страници в браузъра на всевъзможна тематика - от DIY до продажба на имоти ... Като за капак искам да чета, но като се сетя за проблемната батерия на четеца и ми умира желаниетоЩе го занеса на ремонт след рождения ден, че сега не ми се стои месец без него.
Продължавам да се ровя из българските развъдници за АСТ. До сега съм прегледала няколко, но или родителите не ми харесват, или има отрицателни коментари
Мразя, когато се нагърбя със сто задачи и не мога да свърша с всичко за ден
http://vbox7.com/play:f64c99f309
Шофирай разумно - стигни жив!!!
Перфектно се чувствам
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
