- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
Ухото ми,реших,се нуждае от още една дупка. xDD Numero cinque.
После започвам с психоподготовката за индъстриъл...
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Хмм, хм. Добре.
Мързелив ден ми е днес, реших, че няма смисъл да ходя на училище :Д
И си слушам музикаа <3
Абе аз така съм закотвил откакто съм се родил и особено след завършването ми,че не знам ще се откотвя ли въобще някога. А лъсна една таква неочаквана надежда от 4 години преди завършването ми та до края. Но само замалко. От офертата си питаха .... изобщо да ме потърсят. Не че няколко пъти да не съм си разпивал с хора от персонала, не че да не го правя и по-често с двама от персонална и още по-често с един който напусна,не е като една от персонала да не е гадже на брат ми,но просто не ми са напъва.Нямам особеният стимул, който да ми подхрани желанието чак толкова. Та като споменах гаджето на брат ми наще вече започнаха да ръмжат против нея. Не без известна доза основание,защото понякога наоистина се е заучила много да командори брат ми,понякога е твърде студена и ревнува и от сянката му,но прекалено се бъркат. Аз във онзи разговор просто тактично им споменах,че ако попадна в подобна ситуация и така ми се бъркат с моята емоционалност понякога нищо чудно да започне и Трета Световна Война. Не че и брат ми не прави глупости.Пред очите ми направи една тъпотия в началото и то не само пред моите за да се покаже едва ли не независим.Но при мен се чудя защо всичко трябва да минава през..... (многоточие за да няма обидени макар че и аз съм полусофианец) София или постоянно пътуване до някъде си, което при мен поради едни или други причини,заради разни вътрешни притеснения и страхове е трудно да стане. Освен да взема да си поживея колкото и както може докато евентуално не опре ножа до кокала някога си след години и ако пък хептен не мога да се справя да хвана да се хвърля от някои по-висок мост някъде. Само дето най-вероятно и това няма да ми стиска да направя пък и според Християнството, в което аз вярвам, макар, че на моменти наистина религиите само разделят хората това си е много голям грях...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Чувствам се безпомощна
Искам всичко да свьрши
Искам повече да не ги виждам
Отвратително се чувствам. Сякаш главата ми ще гръмне. Носът ми тече, гърло ме боли... Изпих сума ти чаши чай за два дни и... нищо. Поне си намерих в Lidl чай с мента, а пък него го обожавам. Днес след училище уж щях да взема още няколко опаковки, но нямах сили да се отклонявам от пътя за вкъщи.![]()
Искам си здравето обратно....
Страхотно... дано успея да НЕ се размажа на партито довечера,да остана адекватен веднъж![]()
Мамка им арменска. Супер се чувствам днес. Скоро ще се разбиваме със супер пичове и ще видим колко интересна ще е вечерта.
Сами си го начукахме с Арменците. Утре трябва да стана в 5 и 30 , за да си хвана метрото и да стигна навреме за Влакчето ми ... ще си видя Маминкаааа и ТатчоЙесии.
maDamn
Спокойно ми е.
Защо се впрягат толкова?
Живота е толкова по-хубав когато приемеш, че всеки греши, дори ти самия, и никой не ти е длъжен за нищо, както и ти не си длъжен никому.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Изкалитаряха супер много тъпите арменци..-_- А вратарят е идиот....
имах планове за вечерта, но няма да ги осъществя
нямам настроение
ще си остана вкъщи
Момента, в който разбереш, че си взел правилния избор..Супер супер супер супер хубаво.
Той е..Уникален..Толкова мило и прекрасно същество..А гласа мууу..;3 Като го чуя спичам и не знам какво говоря и и и и..Разтапям се..;3
Охх..Като излезем ще умра от сраааам..;/ Сигурно няма да кажа и една дума..Дето вика той, ще си говори със стената..
Ндам..
![]()
След няколко дена щастие и усмивки, сега съм страшно тъжна...
Чудя се какво правя от 7:00 сутринта на крак... Вярно, че легнах рано, но пък толкова рано сега да кукуригам ли?! Не се чувствам чак толкова болна, та може да взема апарата и кучето и да се разходим малко. От страшно много време не съм снимала.
Но първо кафето!
Усещам, че петък вечер ще ни е резервирана за бара от снощи. Страхотна атмосфера.
Как хубаво ми се гушка котето цяла сутрин <3
След кафето - пазаруване. Нека ми е зле.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Изключително ме изнервя. Съня си губя, апетита си губя, душевното равновесие си губя от цялата ситуация, а той въобще не реагира. Ама грам. Ебаси непукиста, ебаси.
Реших да си направя експеримент и да не правя първата крачка тоя път, тъй като ми писна все да търча подир него за разговор като истерична майка след пеленаче с лъжица грахово пюре в ръка, да видим дали ще се опита да оправи нещата, но тъй като го познавам, заради магарешкия му инат няма да се виждаме дни наред.
А на мен ми е дошло до гуша вече и изобщо няма да се съобразявам с него.
Излизам си, забавлявам се, ако иска да звъни или пък да се сърди, все едно ми е.
Мисля да си изпия кафето и да закуся, да взема душ и после изчезвам по задачи.
Благодарско. ^^
Едната си я направих вече-индъстриъла още е проект.
...
Днеска-релакс. И анатомия,за да не е твърде хубаво.![]()
Ставам неволен свидетел на чужди терзания и за пореден път се питам защо,когато всичко е толкова просто,хората обичат да усложняват,да заплитат,да унищожават онова,което те самите са заплели.
*и междувременно се чудя дали и аз,макар и съдник,не правя същото *
Айде на кафето.
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Мързеливо ми е, но ще се оправям, че трябва да излизам. Сякаш ми се учи по нещо, но не знам по какво. Трябва да се подготвям психически, че във вторник съм на конкурс по природни науки,а хич не ми се ходи...
И се чудя сега, нормално ли е всяка сутрин да се будя с мисълта за един единствен човек? Много е странно.
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Доказаха ми се. За пореден път. Не, че не съм им вярвала, напротив. Но като го видиш с очите си. И .... ти е мило. Обичам ги адски много. Безмълвно ми е пред тях. Каквото и да им кажа... няма да стига.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5