- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Какво изпитвам?
Здравейте,
На 19 години съм, реших да си направя експеримента и да ви разкажа историята ми.
На кратко - аз съм момче, преди месец, месец и нещо скъсах с приятелката ми.Причината беше, че се задушавах, тя искаше да знае всичко, а аз съм свикнал да имам "лично пространство", взех прибързано решение. Беше ми зверски гадно, но се съвзех и почти не се сещам за нея, само когато ми звъни... или съм с приятелките й... или в момента...
След нея се забих с едно момиче. Беше яка, прекарах си екстра, после мацката ми завърза 2,3 тенекийки и ме остави на сухо с "надеждите" ми за... всъщност не ми беше само за секса, и си стоя зад думите ми!
Освен тези събития най-добрата ми приятелка, която тайничко си харесвам от сумати години, продължава да ми лафи за "гаджетата й", кой заебала, кой обичала, с кой си играла... Днес се видях с нея и това ме подтикна да пиша тук.
Толкова е гадно - след няма и 1,2 седмици заминавам и няма да се върна в града ми с месеци, а имам чувството, че никой няма да се сеща за мен... само родителите ми, което е достатъчно, но все пак!
Дори да оставя на страна тези 3 девойки, като се сетя за миналото и всичко през което съм преминал... Е, за 19 години не е кой знае колко, но за мен е важно - всяка една девойка е важна, защото е направила нещо за мен - нещо което ме е изградило
И сега ги няма... нито една от тях....
Чувстам се празен...
Просто исках да споделя, благодаря... и ако искате да кажете нещо, ще ви изслушам - обичам да ми говорят
Чувствам се ужасно! Някак самотен ... благодаря, приятна вечер.. достатъчно го редактирах вече!
Последно редактирано от niceone94 : 07-05-2013 на 15:15
Заминаваш на ново място и е време да поставиш ново начало.Гледай напред!Сигурна съм,че твоето момиче някъде те чака!
Дребните крадци ги окачаме на бесилото, а големите ги правим политици...
Недей да се чувстваш самотен, имаш родители, най-добра приятелка (която доколкото разбирам не знае,че си влюбен в нея) и останалите ти приятели и ще липсваш на тези хора. Успех със заминаването и недей да се сдухваш, предстоят ти нови неща и запознанства![]()
+ и мноооого нови запознанства.. толкова много,че накрая може ти да не се сещаш за тези хора,а не обратното ( моя съвет обаче е да не го правиш колкото и нови приятели да имаш,защото 3-4 мои приятелки са в други градове и честно казано само с една поддържам връзка и се виждаме и си ходим нагости,другите изобщо не се сещат - първоначално само като имаха изгода,а сега изобщо и повярвай ми е гадно)
Vilsy, много добре казано и много оптимистично. Благодаря ти
Доста добър съвет и точно от това се опасявам - че в един момент няма никой да се сеща за мен... защото в момента всеки има "изгода" .. а след време.. може и да нямат
Не, цялата толкова "дълбока" привързаност към нея от много време я няма. Аз се радвам за нея - че е щастлива и животът й върви "по план". Даже се опитвам по някакъв начин да я предпазвам като има проблеми. За мен тя е приятел, и то човек на който мога да разчитам, мисля че и от нейна страна е същото.
Просто имам проблем с "преживяването" на цялата тази емоция - иначе казано в едно изречение : искам нещо от нея, което тя не иска да ми даде. ..и според мен голяма част от моментното ми сдухване се корени точно тук, защото това е единственото нещо в живота ми, до този момент, което не съм получил.. на тепсия(не съм глезено момченце, просто се боря и постигам целите си... но явно тук съм шах и мат )
Колкото и изтъркано да звучи ..Гледай напред,не се замисляй чак толкова за миналото.Все пак нищо не можеш да промениш-каквото било-било,а сега ти предстоят нови запознанства,не се сдухвай и не се закопавай в мисли ..
А за това че те е страх,че няма да се сетят за теб-напълно е възможно. Но в крайна сметка ще разбереш колко всъщност за държали на теб,и как не си заслужава да се измъчваш и да си губиш времето,мислейки за тях
Имаш още "няколко" годинки пред теб. Не съжалявай за нищо! Ако промениш дори и една минута от живота си до тук изобщо нямаше да си това, което си, всичко е адски навързано. А съжалението е загуба на време, загуба на настроение, загуба на възможности и отчаяние, така дълбаеш на едно място. Тоест нищо хубаво. Вместо това - погледни назад, изсмей се на себе си и си представи колко по-добре ще се справяш нататък след уроците, които ти е дал живота. И започни да ги прилагаш. Без крачки назад, не се бъркай в миналото, то е вече свършен факт. Гледай хоризонта и си следвай мечтите и целите. С тях ще дойде и всичко хубаво.
Стига да не се поддаваш на депресии и отчаяния, ако се замислиш ще видиш, че не са ти донесли нищо хубаво. Аре ся, смело напред, задник такъв.
noworries, много си прав/a!
Хаха, накара ме да се усмихна![]()
Хей, тази тема ще си я запазя някъде по компютъра! Ако пак ми стане гадно да я погледна и да се усмихна отново, прекрасни хора такива!
Че съм задник - задник съм, че ми е гадно - така е, ама няма да се дам - ще се боря и ще си постигна целите и както вие казвате - майната му на миналото! Каквото било - било! Чака ме един цял нов свят, пълен с възможности и мацки и запознанства! абеееее, смях да става!
Благодаря ви от сърце![]()
Добре, че те познавам и знам, че няма опасност да се сдухаш за по-дълго време. Явно това е било моментно, както ти казваш- предизвикано от срещата ти с приятелката. Когато заминеш, вие дълго няма да се виждате, нали народът е казал "Очи, които не се виждат, се забравят". Може би именно времето ще те освободи от тези мисли, че може да има нещо повече между вас- особено вредни, ако не са споделени (тя си има свой момчета, които си "върти"). Както те съветват Vilsy, heartshapedbox, fuckkk13, noworries i NikafNqkaf заминаването ти е един огромен шанс да заживееш нов живот, с нови хора. Всичко ще е много ново и различно и от теб зависи как ще си го направиш. Успех и не забравяй хората тук, които са те подкрепяли, не само родителите, а и приятелите ти. (Не очаквай само еднопосочен интерес- те да те търсят, може би те просто чакат ти да се сетиш за тях). Късмет, niceone94!
Всеки вижда как изглеждаш,но малко чувстват какъв си.