Ако живеехме в абсолютно мазохистичен свят, в който всеки получаваше щастие от болката, всеки щеше да чака да му я причинят и за да се отърве човечеството от чакането, хората щяха да се принудят взаимно да си причиняват болка, като това щеше да се смята за акт на доброта и обич, и щяхме да се избием, но никой нямаше да гледа с лошо на изчезването ни като вид. Но в нас е вкоренен инстинкт за самосъхранение, щастието пък идва от липсата на болка. Въпрос на гледище е да определим доброто и обичта.