Падам

[breathless_smile]

Аз летя... Не,... падам... Крилете ми, безпомощно отпуснати, не помръдват... Тежестта им не ми позволява да се издигна нагоре, да избягам... Тялото ми, сякаш безжизнен труп, се оставя в ефирната прегръдка на въздуха. Пръстите на ръцете ми, до този момент свити, бавно се разтварят. Не ги усещам... Толкова са студени... Като късчета лед...
Тишина... Нежна, спокойна, мъртва... Полу-отворените ми очи се взират все нагоре, където мекият син оттенък на необятния простор ме поглъща... Приспива ме, унася ме, събуждайки копнежа за така желаните, но непостигнати мечти... Погубва ме...

Вятърът брули лицето ми, подхваща косата ми, заиграва се с нея. Шепотът му, като вълшебно заклинание, диктува ритъма на гаснещото ми сърце. Той сякаш ме разтърсва, припомня ми пагубната реалност, след което отново ме оставя на произвола на съдбата... Беззащитна, уязвима, умираща...

Питам се... Нима това е краят? Страх? Не... Той отдавна бе пронизан от копието на моята смелост и прокуден някъде далеч в миналото... Но сякаш с него отлетяха и всички останали чувства, на които бе способна моята млада, все още детска душа...

Погледът ми се устремяваше ту нагоре, където едвам се показваха бледните есенни звезди, ту отново се спускаше надолу, привлечен от успокояващата човешкия разум зеленина. Тя с всяка изминала секунда се приближаваше... А смъртта разтваря своите обятия, готова да ме поеме...

Усмихвам се. Аз не се страхувам... Вярваш ли ми?

[anonymous895156]

дрън-дрън

[BloodyDreamer]

Престараваш се.

[CoNviCt]

Престараваш се.

Защо и отнемаш свободата, тръпката и въодушевлението от писането. Тези идват, когато си помислиш, че можеш да твориш. Да градиш. И остават, ако изградиш нещо. Свят. В главата си. Или го напишеш на листи. С някакъв код. Ако и го отнемеш сега, може да разрушиш свят. Да убиеш невинни. Хиляди. Да разрушиш любов. Приказна и истинска.

[breathless_smile]

Всеки е свободен да изразява мнението си. Това ми беше на сърцето, това написах (:

[sweetmony]

Уникално! Много чувства! Не слушай другите. Продължавай да твориш. Дерзай!

[richa96]

това беше много хубаво има ли причина заради която си го написал

[breathless_smile]

Сънувах, че падам (: Но чувството беше прекрасно... Дори да знаех, че ще умра.

[valentina96]

Красиво е ...

[Баща Ти]

дрън-дрън

!!

[BloodyDreamer]

Защо и отнемаш свободата, тръпката и въодушевлението от писането. Тези идват, когато си помислиш, че можеш да твориш. Да градиш. И остават, ако изградиш нещо. Свят. В главата си. Или го напишеш на листи. С някакъв код. Ако и го отнемеш сега, може да разрушиш свят. Да убиеш невинни. Хиляди. Да разрушиш любов. Приказна и истинска.

Защото

Всеки е свободен да изразява мнението си. Това ми беше на сърцето, това написах (:

Представи си, че аз съм го казала.
Когато съм го чела за първи път, съм го почувствала така. Сега ако го прочета пак, може би ще ми въздейства по различен начин.

Един съвет към авторката - намали употребата на многоточието. Това, плюс прекаленото натрупване на кратки изречения, са за усилване на емоцията, каквато и да е тя, и са доста аматьорски трикове. Хората, които ги използват, са (обикновено) или не достатъчно талантливи, или не достатъчно уверени, за да го направят без тях.

Може би тези две неща са ме издразнили прекалено много и са ми попречили да усетя емоцията (обратно на първоначалната им цел), а може би не съм я усетила независимо от това.

--
Да уточня - в употребата на тези "трикове", за които говорех, няма нищо лошо, понякога е наложително, но прекалено многото ефект става дефект.