- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Какъв е смисъла?
Супер тема, преди време си бях разсъждавал над тва. Отговора на въпроса "Какъв е смисълът на живота?" се дава в едно друго въпросче. "Какво правим от момента, в който сме се пръкнали на тая земя?". Две прости неща - размножаваме се и се усъвършенстваме. Преди няколко години хората не са знаели какво е това електричество, а след още толкоз години, нашите компютърчета и пещерни фейсбуци и атомни бомби ще изглеждат толкоз първобитни на новото поколение, че ще ни се чудят как сме оцелявали. Та общо взето ни е заложено да поумняваме и да творим. И си мисля, че сме част от някъв естествен цикъл, ма още не съм достатъчно умен, за тва мога само да гадая каква е целта на развитието ни. Но цел със сигурност има. Няма нищо излишно в природата и в галактиката и във вселената и в да.
^
Интересното на живота му е, че няма сигурни неща![]()
Но да, вероятно е ^^
Ако знаеш смисъла на живота тогава живота вече няма да има смисъл.
Ако приемем, че Бог и нищо друго освен този ни свят не съществуват, тогава няма еднозначен смисъл на живот нито някой някога ще може да го каже какъв е, което обезсмисля въпроса.
Ако приемем, че Бог съществува, тогава явно неслучайно не е разкрил на всеки смисъла на живота му и явно не е толкова жизненоважно, което пак обезсмисля въпроса.
А в крайна сметка смисъла на въпроса за смисъла на живота е философите и психолозите да имат с какво да си изкарват хляба. Което пък води до финансовите кризи и бедност, защото така пари се въртят на вятъра без да се прави нищо полезно. Което придава следният смисъл на живота - да сме в криза и да страдаме.
Последно редактирано от Nam3less3 : 07-17-2013 на 14:15
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
Ако не вярваш в Бог, то животът няма смисъл извън субекта. Смисълът е такъв, какъвто ти му придадеш. Ако вярваш в Бог, то Той е смисълът на живота (в Библията пише много на тази тема). Лично за мен смисълът е да бъдеш добър човек (кой както го разбира и като Бог ни учи, умерена позиция). Нищо друго смислено не мога да открия.
Последно редактирано от procter : 07-17-2013 на 17:27
какъв по-добър смисъл,от тва да търсиш смисъла?
нали това е смисъла на всичко в крайна сметка,а какво иначе е смисъла сам по себе си,че му придавате такова значение - тва трябва да се запитате...
Какъв е смисълът да търсим смисъл, викаш?![]()
а какво е смисълът,освен някакво понятие,което те кара да търсиш смисъл във всичко ?
но защо съществува тва понятие не е ли по-важният въпрос....и то реално съществуващо ли е или ние хората сме го създали,провукирани от безсилието си да обясниме всичко съществуващо и случващо се около нас,както и да търсим неговото предназначение?
тва е кат да кажеш "Бог е създател на всичко",ма от там не идва ли въпроса кой е създал Бог?
Просто хората се нуждаят много силно да намират смисъл в живота си.
Защо търсите смисъла на живота, вашата религия/философия не ви ли дава ясен отговор на това? А ако той не ви удовлетворява, тогава тази религия/философия не е за вас. Кратко и ясно.
А пък ако сте атеист (или нещо сродно) и не можете да намерите смисъл сами и това ви измъчва, вземете да си смените вярванията. Както нагоре са казали, всеки сам намира смисъла на своя живот. Универсален такъв НЯМА.. освен може би да се размножаваме.
Точно така, за религиозните религията ясно обяснява смисъла на живота, за атеистите няма такъв отговор на този въпрос, тъй като според тях няма Бог или каквото и да е освен този свят, т.е. няма кое да даде специфичен смисъл на живота.
Нека този който пита първо да каже какъв е.
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
^А дали ако не можем да кажем какъв е смисъла, можем да кажем какъв не е?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Да, значи ако вярваме сляпо в някаква идея, то тя става реалност, така ли? Ако вземеш да вярваш, че небето е кафяво, то такова ли ще е в действителност? Вярно е, че за всеки смисълът е различен, но е глупаво да намираш смисъл в някаква сляпа вяра.![]()
предназначението на вярата не е да бъде използвана за всякакви цели, но онова, в което вярващите трябва да вярват е пълното спасение в истинският Бог Отец и истинският Господ Исус Христос на всички човеци/души на вселената за изобилен и вечен живот на всички тях - това е целта във вярата, а не да се вярва в неща, които не са истинско спасение, например имало е човеци, които са вярвали в свръхестествени способности дотолкова задълбочено, силно и систематично че впоследствие наистина са придобивали такива способности за телепортация, материализация, дематериализация, трансформация, и пр., но с тези способности не са били в състояние да осигурят истинско спасение на когото и да е човек, докато Исус и Неговите ученици не са правили такива чудеса, но затова пък са спасявали съвършено всички погиващи/погинали хора, които са срещали по пътя си, изцелявайки болните, възстановявайки сакатите и недъгавите, изгонвайки злите духове от обладаните, възкресявайки мъртвите, и пр., тъй като има разлика между правилната вяра и неправедната, последователите на неправедната можеха да правят всякакви чудеса и знамения, но не спасяваха истински нито един човек, докато последователите на правилната вяра не правеха типичните за неправедните вярващи чудесата и знаменията , но пък спасяваха съвършено неспасените човеци
Твърде многото мислене, наред с други неща, изкривява перманентно представите ни за света и самите себе си.
И да има обобщен смисъл не сме дорасли да го разберем.
Защо трябва да има смисъл? Според мен няма. Няма смисъл, няма и правила. За някои хора това е прекалено тежко, затова се обръщат към религията или към философията, или към нещо друго, върху което да прехвърлят отговорността от вземане на решения (като например "кое е правилно и кое не?" и разни такива, а не "какво да облека утре?"). Аз съм свикнала с мисълта, че няма смисъл. Може би след година-две ще реша, че все пак има смисъл, и ще тръгна да го търся. Може би съм решила, че няма смисъл, защото съм прекалено незряла или прекалено глупава (а може би и двете), за да го открия. А може би не. Засега идеята, че няма смисъл, ме устройва. Идеята, че аз взимам решенията, също ме устройва. Също ме устройва и идеята, че бих могла да обърна лошо решение в моя полза. И ще спра дотук, защото ми се струва, че доста се отклоних от темата.
за всеки е различно ,но е смешно да кажеш ,че няма смисъл.. най-малкото живяли са толкова хора ,които са били и продължават да бъдат вдъхновение за милиони хора. Е техният живот безсмислен ли е бил? Те просто са съществували така ли?
Better to be king for a night than schmuck for a lifetime.
L'homme est n
Проследи всеки един живот, който ще бъде повлиян от това "вдъхновяване", и все някъде ще се прекъсне нишката от "смисъл".
Както е казал Деветаков от "Хайка за вълци" (да, да, цитирам измислен герой, не значи, че не е бил прав) смъртта обезсмисля живота. Краят на едно нещо го обезсмисля. Само че според мен липсата на край (безсмъртието) върши абсолютно същата работа. Така че дори и да не се прекъсне нишката (защото като се замисля вероятността тя да се прекъсне е почти нулева), пак няма смисъл.
В картинката, която аз гледам, подробностите нямат значение. Или по-точно... имат значение сами по себе си, но те са само част от пъзела.
Не знам дали разбираш напълно това, което се опитвам да кажа.
И самият факт, че ако след всеки въпрос се питаш "Защо?", все някога ще стигнеш до "Не знам." или "Защото така.(което е равносилно на "не знам")", показва, че нищо нямат смисъл. Говоря за непрекъснато задаване на този въпрос. Тръгни от най-сложното нещо на света, питай "Защо?", разбий го на съставните му части, стигни до самото начало (а може би началото няма да е само едно). Ще стигнеш до същият този отговор... или ще стигнеш до момент, в който отговорът на въпроса е самият въпрос.
Последно редактирано от BloodyDreamer : 08-04-2013 на 21:27
Разбрах нещо. Разликите в мненията идват от разликите в начина, по който се разбира въпроса.
Има ли смисъл в живота (като явление, като цяло)? - Не. На Вселената й е през оная работа дали нас ни има, или не.
Има ли смисъл в живота (за индивида)? - Повечето хора ще ти кажат да. Ти си решаваш какъв е.
Макар че аз лично не виждам особено голям смисъл в моя живот, ако какъвто и принос да съм имала към нашата мила планета Земя, ще бъде заличен от някакво слънчево изригване или нещо такова. Единствената причина, поради която не съм се самоубила, е защото така както на Вселената й е през оная работа дали мен ще ме има, така и на мен ми е през оная работа дали на нея й е през оная работа.
Както казваше преподавателят ни по-логика - ако не си бил готов да се жертваш за някой или за нещо, то тогава животът губи смисълът си, а смисълът трябва да го открием сами.
Лично мое мнение е, че живот в рамките на светския разбирания за такъв, е наистина безсмислен - да си имам своята компания, да съм бил с еди-колко си момичета, да съм забавния, да съм егати пияча, да си имам любимият отбор, любимата музика, а в последствие да работя, да създам семейство и т.н. Точно този живот не се ли оказва като причина за психични разтройства като депресия, психоза и т.н., а пък може и обратното - гордост, повишено самочувствие?
Болшинството от хората разсъждават точно като Мери Джей - абе ако може, колкото може по-малко да мислим. Важното е да разберем някоя клюкичка - коя с кого спала и после да се тупаме в гърдите колко сме морални или пък да си мислим, че като препишем на контролното по история, ще сме много навътре в нещата. Не, че не е истина - за себе си считам, че трудно завързвам социални контакти, но предпочитам да живея така, отколкото някой живот с насадени отстрани идеи, които трябва да се следват, защото видите ли, и другите го правят. Чак когато погледнеш отстрани на тези идеи, шансът да откриеш по-достоверен смисъл е по-състоятелен.