Какъв е смисъла?

[white knight]

Не се изказвай неподготвен.

Не казвай неща чути от филм или интернет. Ако наистина смяташ че смисъла е в смъртта, искам да ми обясниш по-подробно за това твое мнение(как се стигнал до него? Кое те подтиква да мислиш че то е вярно?....)

[anonymous895156]

Смисълът е в развитието. Има прогрес, има смисъл. Има регрес, има нещастие, но не по-голямо от това в застоя.
Смисълът е в преходността. Да си готов да забравиш и да загърбиш, но не само това - трябва да си подготвен и да забравят за теб.

[Ivaaaaa]

Смисъла е в смъртта.

обясни ми как точно си стигнал/а до това заключение
когато намериш своя 'смисъл' , той те кара да живееш, да продължиш напред
ти се стремиш към него
как така се стремиш към смъртта?

[insprbL]

И аз мисля че е в смърта човек живее за да умре, смърта е най голямата награда , най висшето постижение

[white knight]

И аз мисля че е в смърта човек живее за да умре, смърта е най голямата награда , най висшето постижение

Почвам да се отчайвам от повтарянето на една и съща глупост.

[MaybachMusicGroup]

Живееш за да умреш, а когато умреш преминаваш в по-високо ниво на същестуване. Нещо като енергиен източник или както "Християните" ги наричат "Духове"

[Ivaaaaa]

Живееш за да умреш, а когато умреш преминаваш в по-високо ниво на същестуване. Нещо като енергиен източник или както "Християните" ги наричат "Духове"

тогава мри, за да стигнеш по-бързо по-високото ниво на съществуване

[Smith_6]

Живееш за да умреш, а когато умреш преминаваш в по-високо ниво на същестуване. Нещо като енергиен източник или както "Християните" ги наричат "Духове"

Целта на религиите е да държи хората в страх и подчинение докато ти пикаят на главата. Да си вярващ е най-голямото и масово психично заболяване.

[anonymous895156]

Подкрепям те, защото липсата на страх от смъртта би улеснила много хората и би спънала всички религии в зародиш. Но не мисля, че е правилно да казваш, че живеем за смъртта - по-скоро за опита и знанията, които натрупваме.

[Smith_6]

Подкрепям те, защото липсата на страх от смъртта би улеснила много хората и би спънала всички религии в зародиш. Но не мисля, че е правилно да казваш, че живеем за смъртта - по-скоро за опита и знанията, които натрупваме.

Никой не може да каже дали има живот след смъртта. Никой не може да го докаже или отрече. Следователно трябва да правим каквото искаме през останалото ни "сигурно" време.

[Chacho]

Никой не може да каже дали има живот след смъртта. Никой не може да го докаже или отрече. Следователно трябва да правим каквото искаме през останалото ни "сигурно" време.

агнуздик сам макло ас

[Smith_6]

агнуздик сам макло ас

Трябва някой да седи и да ти превежда коментарите.

[defender]

Смит защо си толко прост.

[Smith_6]

Смит защо си толко прост.

Защо да съм прост не разбрах?
ПС. Имаш правописна грешка успех с намирането и.

[Smith_6]

Смисъла е в смъртта.

Davey Jones: Life is cruel. Why should the afterlife be any different?

[defender]

Защо да съм прост не разбрах?
ПС. Имаш правописна грешка успех с намирането и.

споко бе, просто се опитвах да те видя колко ти е акъла................. защото брато нали казваш, че атеистите на са били лесни за манипулация.

[Smith_6]

споко бе, просто се опитвах да те видя колко ти е акъла................. защото брато нали казваш, че атеистите на са били лесни за манипулация.

Не разбрах каква беше манипулацията.
ПС. Грешката беше че вместо "си" трябва да е "съм".

[Chacho]

Трябва някой да седи и да ти превежда коментарите.

Може и прав да превежда.

[Otis_Driftwood]

Мисля че, когато се говори за смисъла на живота, за смъртта и всичко останало, важно е първо да се дефинират понятията и да се изяснят грешните представи, които хората имат за тези понятия. Повечето хора си представят живота като един ограничен отрязък от време, в който трябва да постигнат някакви цели, в името на това да му придадат смисъл. Обратно, представата за смъртта е обвързана с едно чувство на крайност и неизбежност, пораждаща страх и обезсмисляща всичко. Загубването на живота изглежда толкова ужасяващо необратимо.
Но къде се крие основното логическо противоречие в цялата тази парадигма?
Ако в момента сме съзнателни за определено състояние , което ще наречем "Е", или Реалност, или съществуване или Живот, това автоматично немеква за друго състояние, което ще наречем "НЕ Е", или нереалност, или липса на съществуване или Смърт. Не можеш да знаеш едното, без другото. Двете са взаимно определящи се. За да придобие думата Живот смисъл, то неизбежно трябва да има смърт - именно това прави живота толкова... жив. Но ако смъртта е ужасяваща липса на съществуване, то какво бихме казали за липсата на съществуване преди да сме се били родили изобщо? И тук идва основното логическо противоречие - ние отъждествяваме Смъртта и липсата на съществуване с безсилието и загубата на всичко. Но всъщност е обратното - "Нищото" е нужно за да имаш "Нещо", защото без "нищо", няма изобщо да знаеш какво е "нещо". Няма как да видиш формата, без празното пространство отзад. Животът губи смисъла си без смъртта.

[defender]

^
само не разбрах, защо отъждествяваш живота с "нещото", а смъртта с "нищото"...................

[Smith_6]

Може и прав да превежда.

Мисля че, когато се говори за смисъла на живота, за смъртта и всичко останало, важно е първо да се дефинират понятията и да се изяснят грешните представи, които хората имат за тези понятия. Повечето хора си представят живота като един ограничен отрязък от време, в който трябва да постигнат някакви цели, в името на това да му придадат смисъл. Обратно, представата за смъртта е обвързана с едно чувство на крайност и неизбежност, пораждаща страх и обезсмисляща всичко. Загубването на живота изглежда толкова ужасяващо необратимо. Но къде се крие основното логическо противоречие в цялата тази парадигма? Ако в момента сме съзнателни за определено състояние , което ще наречем "Е", или Реалност, или съществуване или Живот, това автоматично немеква за друго състояние, което ще наречем "НЕ Е", или нереалност, или липса на съществуване или Смърт. Не можеш да знаеш едното, без другото. Двете са взаимно определящи се. За да придобие думата Живот смисъл, то неизбежно трябва да има смърт - именно това прави живота толкова... жив. Но ако смъртта е ужасяваща липса на съществуване, то какво бихме казали за липсата на съществуване преди да сме се били родили изобщо? И тук идва основното логическо противоречие - ние отъждествяваме Смъртта и липсата на съществуване с безсилието и загубата на всичко. Но всъщност е обратното - "Нищото" е нужно за да имаш "Нещо", защото без "нищо", няма изобщо да знаеш какво е "нещо". Няма как да видиш формата, без празното пространство отзад. Животът губи смисъла си без смъртта.

Това ли те кара да ставаш сутрин? Вярно, никой не знае какво е живота или смъртта, но това не значи че в другото ще е хубаво, което от своя страна поражда страх.

[defender]

ако смъртта е нищо то никой нямаше да го е страх - кой го е страх от нищо............ но може и в човека да го има този вроден страх, защото може би наистина след смъртта има нещо от което да ни е страх. .............. според мен този страх е вложен и вроден в човека не случайно.

[Smith_6]

ако смъртта е нищо то никой нямаше да го е страх - кой го е страх от нищо............

Това получава титлата "най-голямата простотия казана в интернет пространството".

[Otis_Driftwood]

Това беше проста аналогия, но пропуснах да вникна в колективната парадигма за живота и смъртта. Пропуснах да дефинирам какво всъщност е живот. Най-важното което трябва да се отбележи е че хората са превърнали думата живот в обект, с най-висшата цел той да бъде притежание. "Моят живот", "Твоят живот" и т.н. - това е една абстрактна картина, която обхваща събитията в хронологическа последователност, естествено прикачена със съответния емоционален заряд на добрите и лошите преживявания. Тази дефиниция на "живот" обаче неизбежно е обвързана с колективните представи за добро и зло(а и за всичко останало), които рефлектират и върху индивидуалните възприятия, и по този начин дават една обща характеристика на живота. "Моят живот" щеше да изгуби смисъла си, ако го нямаше "Живота на другите", спрямо които да дам дефиниция за свои собствен живот. И все пак, живота е факт дори и без "другите". Ето защо тази представа за живот произхожда от социалното битие и действа адекватно в неговите граници, но не описва същността на думата живот. Това е понеже живота не е обект, за който можеш да кажеш че е мой или твой, добър или лош, праведен или грешен и т.н. Живота няма характеристика. Животът е действие, движение, промяна,всичко онова, което намеква за някаква форма на съществувание - това е основната противоположност със смъртта, която в своята същност е състояние на несъществуване. Там няма движение и промяна, понеже няма какво да се променя. И понеже смъртта не се състои само в прекратяването на живота(понеже това е част от самия живот), а като цяло в липсата на какъвто и да е живот, то сравнението на живота и смъртта с нищото и нещото смятам че е достатъчно адекватно.

[defender]

ами нали доктора отъждестви смъртта с нищото, ............. аз от това изхождам бе смитчо.