Защо трябва да има смисъл? Според мен няма. Няма смисъл, няма и правила. За някои хора това е прекалено тежко, затова се обръщат към религията или към философията, или към нещо друго, върху което да прехвърлят отговорността от вземане на решения (като например "кое е правилно и кое не?" и разни такива, а не "какво да облека утре?"). Аз съм свикнала с мисълта, че няма смисъл. Може би след година-две ще реша, че все пак има смисъл, и ще тръгна да го търся. Може би съм решила, че няма смисъл, защото съм прекалено незряла или прекалено глупава (а може би и двете), за да го открия. А може би не. Засега идеята, че няма смисъл, ме устройва. Идеята, че аз взимам решенията, също ме устройва. Също ме устройва и идеята, че бих могла да обърна лошо решение в моя полза. И ще спра дотук, защото ми се струва, че доста се отклоних от темата.