Проследи всеки един живот, който ще бъде повлиян от това "вдъхновяване", и все някъде ще се прекъсне нишката от "смисъл".
Както е казал Деветаков от "Хайка за вълци" (да, да, цитирам измислен герой, не значи, че не е бил прав) смъртта обезсмисля живота. Краят на едно нещо го обезсмисля. Само че според мен липсата на край (безсмъртието) върши абсолютно същата работа. Така че дори и да не се прекъсне нишката (защото като се замисля вероятността тя да се прекъсне е почти нулева), пак няма смисъл.
В картинката, която аз гледам, подробностите нямат значение. Или по-точно... имат значение сами по себе си, но те са само част от пъзела.
Не знам дали разбираш напълно това, което се опитвам да кажа.
И самият факт, че ако след всеки въпрос се питаш "Защо?", все някога ще стигнеш до "Не знам." или "Защото така.(което е равносилно на "не знам")", показва, че нищо нямат смисъл. Говоря за непрекъснато задаване на този въпрос. Тръгни от най-сложното нещо на света, питай "Защо?", разбий го на съставните му части, стигни до самото начало (а може би началото няма да е само едно). Ще стигнеш до същият този отговор... или ще стигнеш до момент, в който отговорът на въпроса е самият въпрос.
Последно редактирано от BloodyDreamer : 08-04-2013 на 22:27