Както казваше преподавателят ни по-логика - ако не си бил готов да се жертваш за някой или за нещо, то тогава животът губи смисълът си, а смисълът трябва да го открием сами.
Лично мое мнение е, че живот в рамките на светския разбирания за такъв, е наистина безсмислен - да си имам своята компания, да съм бил с еди-колко си момичета, да съм забавния, да съм егати пияча, да си имам любимият отбор, любимата музика, а в последствие да работя, да създам семейство и т.н. Точно този живот не се ли оказва като причина за психични разтройства като депресия, психоза и т.н., а пък може и обратното - гордост, повишено самочувствие?

Болшинството от хората разсъждават точно като Мери Джей - абе ако може, колкото може по-малко да мислим. Важното е да разберем някоя клюкичка - коя с кого спала и после да се тупаме в гърдите колко сме морални или пък да си мислим, че като препишем на контролното по история, ще сме много навътре в нещата. Не, че не е истина - за себе си считам, че трудно завързвам социални контакти, но предпочитам да живея така, отколкото някой живот с насадени отстрани идеи, които трябва да се следват, защото видите ли, и другите го правят. Чак когато погледнеш отстрани на тези идеи, шансът да откриеш по-достоверен смисъл е по-състоятелен.