Здравейте Имам един голям проблем и не знам как да го реша ... реших да си излея всичко, пък каквото ще да става.. :Д
Таа...цяло лято ми е много зле.Нямам желание за нищо.Чувствам се пренебрегната и изоставена, без приятели (а имам такива, но не достатъчно близки, нямам най - добър...всички са ми просто .. приятели ) . Най - лошото е, че започнах да не чувствам нищо.Разбирате ли, нищо.Най - вече вълнение.Смисъл, не се вълнувам за почти нищо, защото всичко ми е безразлично.Изкарвам си го на най - близките хора.Заедно с това паметта ми е понижена, реве ми се постоянно, изпитвам нужда да остана сама все по - често, мисълта ми не е толкова ясна както преди.Концентрацията ми е понижена.Също така се чувствам доста отпаднала, постоянно ми се спи, а от няколко дена спя по 12 - 13 часа, след което се уморявам някъде на обяд и целия ден ми се спи.Уморявам се от най - малкото нещо.Имам чувството, че никой не може да ми помогне и си мисля дали ще съм така цял живот.Винаги е имало тръпка през лятото.Всяко лято си има история.Случват се интересни неща.Не, че не ми се случват ... просто не усещам тръпката, вълнението, щастието и т.н.Сигурно съм единствената такава ... имам желанието да отида някъде, където никой няма да ме закача и тва е.Да си ме оставят да страдам сама.Един ден да остана сама вкъщи на компютъра и се отчайвам тотално.Просто не мога да се отпусна.
Таа ... имаше и още, но ги забравих (естествено) съжалявам МНОГО за разбърканата тема, просто ...