- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Здравни проблеми и болести
- Депресия или ... ?
ЗдравейтеИмам един голям проблем и не знам как да го реша ... реших да си излея всичко, пък каквото ще да става.. :Д
Таа...цяло лято ми е много зле.Нямам желание за нищо.Чувствам се пренебрегната и изоставена, без приятели (а имам такива, но не достатъчно близки, нямам най - добър...всички са ми просто .. приятели) . Най - лошото е, че започнах да не чувствам нищо.Разбирате ли, нищо.Най - вече вълнение.Смисъл, не се вълнувам за почти нищо, защото всичко ми е безразлично.Изкарвам си го на най - близките хора.Заедно с това паметта ми е понижена, реве ми се постоянно, изпитвам нужда да остана сама все по - често, мисълта ми не е толкова ясна както преди.Концентрацията ми е понижена.Също така се чувствам доста отпаднала, постоянно ми се спи, а от няколко дена спя по 12 - 13 часа, след което се уморявам някъде на обяд и целия ден ми се спи.Уморявам се от най - малкото нещо.Имам чувството, че никой не може да ми помогне и си мисля дали ще съм така цял живот.Винаги е имало тръпка през лятото.Всяко лято си има история.Случват се интересни неща.Не, че не ми се случват ... просто не усещам тръпката, вълнението, щастието и т.н.Сигурно съм единствената такава ... имам желанието да отида някъде, където никой няма да ме закача и тва е.Да си ме оставят да страдам сама.Един ден да остана сама вкъщи на компютъра и се отчайвам тотално.Просто не мога да се отпусна.
Таа ... имаше и още, но ги забравих (естествено) съжалявам МНОГО за разбърканата тема, просто ...
Не си единствената и аз отскоро започнах да се чувствам така .. Моля, помогнете ..
А, споко и аз съм имал такива моментиЕми да, яко си саднала. Просто имаш прекалено много очаквания, които са неоправдани и за тва ти е кофти. Сигурно си чакала лятото и си викала: ЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛЛЕЛЕ, кво ше е якоооооо тва лято, ше се разбияяяяяяя, ще ми е кеф, а-у. Ма накрая нещо не е тръгнало, както трябва и резултата е саД, саД, Саад.
Та, като си нямаш приятели ще ти трябва приятел. Аз съм свободен, ще измислим нещо![]()
(хахаха). Ся най-вероятно не си излизала от много време.
Тва тряя ти е първата крачка към щастиетоОсвен, ако не ти е по-кеф да се депресираш де. Като не те кефят приятелките ти, излизаш сама, накипряш се, прически, токове, поли, секси неща, а-у и отиваш на разходка. Можеш да седнеш на по-оживено място и да си намериш нови хора. Ако не, както казах съм свободен, пхахахаха.
Та излизай често, ако тряя за супер, хипер бърза разходка 30 мин и се връщаш пак. Заеби всички очаквания е другата крачка. Когато нямаш очаквания - не си разочарована. Просто се пускаш по вятъра и - да става квото ще, хич да не ти пука. Постави си няква цел, примерно - кво би ти било кеф да правиш, какво би те направило щастлива. Остановяваш го и почваш да работиш за него. Ако те мързи и не ти се занимава си спомни за кво го правиш.
Правиш го, за да не си 99999 годишна пенсионерка. Правиш го за да не си депресирана, да не ти е тъпо. Правиш го, за да ти е супер кеф и да си изкараш най-якото време евър.
Според мен се запиши на някакъв спорт,запиши се на някакв курсове,по някой език,който винаги си искала да научиш,например,научи се да свириш на някой инструмент,прочети някоя хубава книга,вземи си домашен любимец за който да се грижиш (ако родителите ти разрешават).Има и още тооолкова много неща,просто си намери нещо с което да се занимаваш.![]()
NikafNqkaf, Нее ... всъщност сега осъзнах, че това ми е от много отдавна.Даже не се вълнувах за лятото, толкова ми беше зле...около мен ставаха неща, виждах хора, просто не ми пукаше.
Мерси много за помощта ии .. предложениетоще си помисля
hipster, мерси много и на теб
Да бе, до ся обясняваше тука фермани, как не ти пука за никой и си безчувствена, пък ся искаш да ме заблудиш, че ще си мислиш, не на мен тия.Мерси много за помощта ии .. предложениетоще си помисля
Очаква ни връзка, като тази:
Та, първата седмица ще ми говориш сладки неща и ... накрая за 7 месеца ще се видим още 2 пъти ... тотален игнор ... което принципно ме устройва, като вариант, хахахаха. Бтв, сигурна ли си, че въпросното момче не си ти, и ся само се правиш на момиче тука, за камофлаж, а всъщност дълбоко зад маската седи един истински СЪРЦЕРАЗБИВАЧ?Имам връзка с момче от 7 месеца ... обикновенно излизаме една групичка от около 10 човека и с него си се прегръщаме целуваме и т.н. нормално държание за гаджета . Да , но от почти 3 седмици не сме се виждали и първата седмица си писахме често и той ми казваше как ме обича и всякакви сладки неща и така ... втората седмица не толкова много и общо взето почти всеки ден го питах дали ще излиза , но все не можеше или не му се излиза ....
...и от тогава вече не си пишем често и общо взето ако аз не му пиша първа няма да си пишем дори понякога вижда какво съм му писала , но не отговаря и просто ...
Но както и да е, и така ми допадаш ... ще се игнорираме на воля - 29/7. :3
Долетя ти асоциален пощенски гълъб. Можеш да си провериш пощата, ако не ми вярваш :/
Провери как са ти щитовидните хормони, ако са в ред няма да е зле да посетиш психотерапевт. Казвам го от личен опит. Така чаках, виках си, че ще ми мине, ама не и не.. става по-зле и по-зле
Напълно съм съгласна! Аз се чувствах по същия начин доста дълго време и накрая отидох на лекар и се оказа че имам проблем с хормоните.. Не казвам, че и ти имаш, но нищо не ти пречи да се посъветваш с личния си лекар за всеки случай.![]()
Антидепресанти ... ся съм на такива ... не помагат. Още повече садвам :/
Аз не бих казал, че се чувствам депресиранПросто меланхолия.
n00bs
И аз съм така, ходих при личната си лекарка и ми каза,че хормоните ми са в ред.Какво да правя?
Ами оказа се, че имам проблеми с щитовидната жлеза и със сигурност трябва да пия някакви хапчета и то до края на живота ми.. но мама не беше съгласна да ги почвам и сега в края на месеца ще ми изследват кръвта отново, и ако се потвърдят същите резултати, тогава вече хапчетата не ми мърдат. Доста е объркано и още не знам как се казват, но със сигурност няма да са антидепресанти или нещо такова.![]()
Напълно ми е познато чувството. Правих си планове за лятото, а сега по цял ден стоя сама пред компютъра. И като някой ме извика, аз искам да изляза, но нещо в мен ме спира и измислям оправдание. Искам да се забавлявам, но не искам и да излизам навън. Просто не знам защо. И миналото лято бях така, но поне излизах от време на време и не съм го запомнила с толкова тъжни чувства, както сега. Не знам на какво се дължи моето нежелание да излизам навън.....
Ох, и на мен ми се е случвало. Но погледнато от сега, не е било без причина. Разни проблеми у дома, в училище, с приятелите или със здравето. И както по-нагоре стана дума - нереалистични очаквания и последващо разочарование. Това чувство за празнота и безразличие може да се приглуши по метода на самовнушението. Освен това, като тръгнеш на фитнес (примерно) при някой строг треньор да те навика хубаво, да видим дали нещо няма да трепне в теб :д Бори се срещу тая Summertime Sadness че наесен ще съжаляваш!
always late but worth the wait!