Здравейте! Знам, че много от вас ще ме съдят, но няма как в случая. С приятеля ми сме заедно от вече почти 2 години и половина. Наистина го обичам много и не мога да живея без него. Преди година почти той започна да ми има пълно доверие и да ме оставя да правя каквото си искам, но аз разбрах това като липса на любов и потърсих друг, който да ме обича повече от него. В даден момент му изневерих и то не веднъж. В деня, в който правехме година и половина заедно аз не бях при него, а бях с друг. Вярно, в този ден не му изневерих, но важното беше, че не бях с него. Вече почти година по-късно не можем да преживеем тези глупави моменти и той е с мен насила. Аз не искам да е така. Искам да сме заедно и да се обичаме както преди и да си правим същите планове, които правехме преди. Моля ви, ако някой от вас е успявал да възроди връзката си след нещо подобно кажете ми как сте го постигнали. Отделям цялото си свободно време за него и правя всичко възможно нищо да не му липсва, но не срещам същото от другата страна. Казва, че е с мен насила и че не ме обича, но не съм сигурна в това, защото като не обичаш някого защо му даваш шанс да поправи отношенията ви? Моля не ме съдете, само аз си знам какво ми е и само аз знам каква вина чувствам всеки ден и всеки час за това, че съм наранила човека, който ме е обичал толкова силно и който ми е вярвал така. Ще се радвам да чуя и мнението на отсрещната страна. Благодаря ви предварително!