Цитирай Първоначално написано от ge6aaaa3 Виж мнението
Че нали говореше за личното щастие? Ако на нея й е прищракало и е решила, че това я прави щастлива, ще отрече морала. Това че на теб ще ти е кофти, какво я бърка щом на нея й е добре? По същия начин ще се почувства всеки, който възлага надежди на някоя и в един момент се окаже, че тя му кръшка и не го взема на сериозно, щото и пречело на щастието.
Малко объркано стана, ама дано си схванал идеята.
Добре. Да завъртим нещата. Ти си синът, който ходи и си прави кефа, без да се съобразява с останалите. Майката, като не се чувства добре и е нарушено нейното лично щастие, ще накаже синът си. Така излиза, че ако "си гледа кефа", всъщност не си гледа кефа.

Та като казвам да си гледаш кефа, нямам предвид да правиш на момента тва, което те е дръпнало. Ако прецениш, че ще ти донесе лоши последствия, можеш да го избегнеш. Просто преценяваш, че бъдещето ти щастие ще е по-голямо от сегашното. Преценяваш, че да се напиеш и да те накажат не е толкова добър избор, колкото да не пиеш и да си живуркаш без наказанието. Но в крайна сметка целиш спокойствие, липса на кавги, което е щастие за теб, а не неегоистична доброта, не всемирна правота, не вселенски морал.

Тоест, в случая изглежда, че оправдавам морала, но го преразказвам с чудновати думички.

Е, а ако прецениш, че можеш да живееш с кавгите с родителите си? Че няма да ти се отразят, че ти ще си спокоен и с наказанията? Ми ще се напиеш без да слушаш родителите си.

Няма лошо да си по-принципен. Просто, ако си сигурен, че принципите в определена ситуация са излишни или не можеш да определиш, тогава да не ги следваш не е непременно лош избор. Да ги следваш - също. Въпрос на избор е.



Ако трябва да дам себе си за пример, на мен ми е по-лесно да давам пари за благотворителност, защото това ми задоволява чувството за подреден и сигурен свят, което ме прави спокоен и щастлив.