Към момчетата - какво мислите за съвременните момичета?

[procter]

Има още върху какво да мислиш, умно момче си. Виждам, че се интересуваш от психология и философия. Само че има неща, които не ни е дадено да знаем ЗАЩО са така, те просто са ТАКА. Точно тук твоята логика ще се срещне с непреодолимо препятствие, има толкова много неща, които не са подчинени на логиката, те просто СА такива каквито са. Спри за момент да мислиш и се опитай да почувстваш.

[Chacho]

Има още върху какво да мислиш, умно момче си. Виждам, че се интересуваш от психология и философия. Само че има неща, които не ни е дадено да знаем ЗАЩО са така, те просто са ТАКА. Точно тук твоята логика ще се срещне с непреодолимо препятствие, има толкова много неща, които не са подчинени на логиката, те просто СА такива каквито са. Спри за момент да мислиш и се опитай да почувстваш.

Опитвайки се да чувствам, откривам само чувството на щастие и нещастие, а останалите ги приемам за производни на тях. Щастието и нещастието ги обвързвам с битието по уникален начин, различен от на всички други хора. Приемам, че тези хора мотивират поведението си от същото чувство за щастие. Оттам насетне се градят модели на света, които да го осигуряват. В някои от тези ключова роля играе всеобщото благо, в името на което всеки човек е длъжен да работи, но това не означава, че има висша вселенска цел, която да определи, че обществената загриженост е наложителна. Всичко произхожда от егоистичното намерение на индивида да е щастлив. В други модели не съществува. Как тогава мога да съдя някого за избора му на начин на живот? Не мога. Мога само да браня собственото си щастие с какъвто метод съм намерил за пълноценен, ако ще да е такъв, който привидно осигурява неговото удоволствие, с което аз да се задоволявам.

Това, че имаме общество, от чиито блага черпим и което се нуждае от всеобщи правила, за да се запази, не означава, че то не се е изградило от желанието на индивидите да получат собственото си щастие. А в един момент сме стигнали дотам, че да жертваме това щастие, за да работи моделът на обществото. Това е като да тръгнеш да чистиш къщата си, за да живееш в здравословна среда и толкова да се отплеснеш да чистиш, че да умреш от глад.

Всеки, който гони щастието си, постъпва правилно. На това стъпвам. И тъй като не мога да разбера човекът срещу мен как дефинира това щастие на база на дрехите му, не мога и да отсъдя дали е правилно или не. Това не е прикриване на мнение, това е липсата на такова, поради липсата на информация.


И да допълня към това, което каза, а именно, че има неща, които не можем да докажем. Има такива ситуации, в които освен, че не можем да кажем защо са така, ние въобще не можем да кажем как са. Не можем да кажем откъде се е появил живота. В този случай можем да вярваме. Избираме една от възможностите, която да определим за вярна, за да ни послужи за нещо. Е, такива избори всички сме направили някога през житейския си път, които са разграничили правилното за един човек от правилното за друг човек, които аз не мога да коментирам, защото са личен избор, какъвто е избирането на вяра. За да дам отговор правилно ли е или не е гледището на мацките с цайсите и солариумите, трябва да стигна именно до тези вярвания, които не са споделени между хората в стереотипа и поради тази причина смятам обобщението за грешно.