Абе, ти да не си глупав? Как може в един и същи пост да напишеш, че нямало хубаво и лошо и същевременно, че било лошо да правя еди какво си?
Въпросът е, че в обществото не стоят по този начин нещата. .
Сега, ти може би искаш да кажеш, че категориите добро и лошо са социални феномени.

//

това, което мислиш и чувстваш е "нелогично" ви кара да се прикривате зад маската на толерантността и само завоалирано да мънкате, че и на вас ,вижиш ли, не ви е съвсем по вкуса.
Щом си решил да го наричаш прикриване - така да бъде. Просто не желая да меря околните от позицията на ... какъвто там съм човек. Да, определено не е на база личните ми предпочитания, но това е именно защото ще е крайно субективно и нечестно спрямо околните. Мен прекалено много неща не ме кефят, човек съм, и аз изпитвам емоции и се дразня от куп глупости. Въпросът е, че няма да съм прав ако тръгна да меря. Говоря в случая за някакви качества. Твоето с дрешките и прическите в първия пост беше върха на простотията. Радвам се, че се изясни, че е било недоразумение.

Та казах ти го - създаваш напрежение по този начин. Гадно е, бе, да му се не види. Какво толкова има да се обяснява.

//

С други думи, ако беше дъщеря ти, щеше ли да си горд родител?
След 10-20г. нямам идея на какъв акъл ще съм, че да ти отговоря категорично. Не бих допуснал обаче да стигне дотам, тъй като вярвам, че интересът към социалните заигравки е следствие от липсата на интерес към друго. Та ако се стигне дотам 1) ще е моя вината и 2) едва ли ще мога да променя нещо --- просто ще ми се наложи да го приема. Гордостта е тъпо нещо, а това какво ти носи щастие сам си го избираш. Ако бях решил изначало, че искам дъщеря ми да е разпоретина, сигурно щях да съм горд, да. Същият принцип и ако исках да я правя физик. Само дето се връщаме обратно на това каква роля играе родителското тяло в отглеждането на детето и кръгът се завърта.