Според мен може само да сгреши в преценката си какво иска, но до голяма степен се припокрива с това, което казваш.

Ако се събера с някого, който има голямо доверие в мен, но преценя, че желанието ми да изневеря е по-голямо, мислейки си, че не ми пука за другия толкова/ няма да го приеме толкова лошо/ няма да разбере, т.н., ще постъпя грешно спрямо себе си.

Спрямо него мога с тази постъпка да направя милион грешки едновременно.

Но понеже не намирам универсалния морал, дори в смисъла на споделения в групата (която може да е от двама души - двойката), се съгласихме, че се разминаваме тук, затова се старая да не изхождам баш-баш от моята идеология.


Мисълта ми обаче е, че правилно или не, ние искаме да се предпазим от "грешни" постъпки, не просто да ги отсъдим дали са такива. Та се опитвам да отида до мотивацията за грешката, за да можем да я подрежем.