Един въпрос - какво е отношението към секса и любовта на един средностатистически мъж?

Тези стереотипи за мъжете и жените така дълбоко са се вкопчили в мен, че макар и всячески да се опитвам да ги подтисна и изкореня, все още имам някакъв двоен стандарт (макар и да го налагам несъзнателно). Например, намирам за изключително грозно жена да пуши и да пие твърд алкохол, но пък смятам, че мъжете, които правят това (в рамките на нормалното, разбира се), са секси. Така, мисля, че стана ясно, че съм против тези двойни стандарти (макар и да не отричам, че и аз ги налагам понякога). Смятам, че преди всичко сме хора, а едва след това се делим на мъже, жени и всякакви други категории. В този ред на мисли, не виждам абсолютно нищо лошо в това отношението на средностатистическата жена към секса и любовта да бъде като това на средностатистическия мъж. Друг е въпросът какво ми е мнението за съответното отношение на гореспоменатия средностатистически мъж.

Щях да казвам още нещо, но ми прекъснаха мислите и ми изхвърча от главата.

Да отговоря на първоначалния въпрос: Не ми харесва да видя моя връстничка, която се облича като магистрална фея (или връстник, който се облича като педал с огромни комплекси), и се държи грубо и пошло. Но смятам, че всичко това е просто една фасада, зад която се крият много други неща, и за която си има някакви причини. Колкото и да ми е неприятно държанието на даден човек, не мога да го осъждам без да знам историята и мотивите му.
Обобщавам: Не ми харесва, но не мога да кажа, че е „лошо” или „нередно”, поради липсата на достатъчно информация.

Докато ви четох спора с Чачо и Аурис, в главата ми изникнаха идеалите, които стоят в основата на Братството в Assassin’s Creed. А те са: Nothing is true. Everything is permitted. Едва след като ви прочетох спора и обмислих нещата в тази насока, започнах да разбирам какво точно са искали да кажат.

А ето ви и мнението на Жендо Хайдутина от „Хайка за вълци” по темата (да, да, цитат от книгата вадя):
”Не било законно еди-какво си. Че то всичко е законно и нищо не е законно. Зависи от коя страна го гледаш. Ако ти отърва, законно е, ако не ти отърва, не е законно. Животът тъй е направен, че всеки си има свой закон. И всеки ограбва другия. По-силният ограбва по-слабия, по-богатият – по-бедния, по-разумният – по-глупавия. И по-красивия ограбва по-грозния, макар и да не го иска. Щото хората не са еднакви. Станат ли еднакви, няма да има живот, няма да има кой да ти опече хляб да ядеш.”

Това го написах преди да изчета всичко. Сега е 4:30 сутринта, изчела съм всичко, главата ме боли и не съм напълно сигурна, че разбирам всичко, което сте написали, но темата ми е изключително интересна. Малко имам чувството, че се обаждам ни в клин ни в ръкав, и че хич не ми е мястото тук, но реших да се изкажа, та да ми е мирна главицата и да лягам да спя.

А, и още нещо – авторе, просто нямаш късмет. Това е. Няма да ти казвам, че за всеки влак си има пътници, щото е тъпо изказване и не съм съгласна с него, просто ще ти кажа, че единственият ти шанс да намериш, е да не се отказваш. Наранили са те, сигурно ще се случи и отново, но няма как – стискаш зъби и продължаваш напред (по възможност без нагласата, че нищо няма да излезе).