Имам чувството ,че някъде греша и че нещо е дефектно в мен и не знам как да го променя.Абсолютно винаги си намирам мъже ,които са крайно неподходящи за мен,а отблъсквам свестните.Възможно ли е да съм някаква мазохистка и да ми е приятно да ме нараняват.Страхотно умно и красиво момче ,ме кани да излезем ,държи се с мен уникално ,взима ме от вкъщи ,после ме докарва ,даже ми отваря вратата на колата и ме изпраща до входа,държи се супер възпитано и мило ,не бърза и е сдържан.В същия миг излизам с момче ,което ми се обажда и ми казва,да отида на метрото да се чакаме,че не му се разкарвало до вкъщи ,отиваме на някакво парти с негови приятели ,още в колата се напушват ,държи се така все едно може да спи с мен още в дискотеката,когато му казвам ,че искам да си тръгна ме целува и казва утре ще ти се обадя и ме оставя сама да ходя да си хващам такси и да се прибирам.И естествено аз започнах връзка с втория нямам представа защо .. и естествено нищо не се получи ,понякога беше изключителен,лежим с часове и говорим ,страшно мил и внимателен е става преди мен,прави закуска и кафе,след това не ми се обажда 2 дни ,а когато ми се обади ми казва "Ей как си какво става,тея дни разбих по цял ден бях на партита направо се смазах не знам какво се случва ,мисля да поспя ,ще ти се обадя когато стана да се видим за 1 час ,че имам уговорка с аверите " .. не можех да продължавам така ,а дори не знам кое ме привличаше в него ,да изглеждаше страшно добре,но все пак ,,винаги избирам грешния ,имах 2 годишна връзка с момче ,което беше напълно незрял и несигурен ,в момента в който му казах,че не мога да продължавам с него той ми предложи брак ,имам чувството ,че съм някакъв магнит за безхарактерни и емоционално недорасли мъже.