Преди няколко седмици се разделих с приятелката си ,бяхме заедно 1 година и няколко дни след като направихме 1 година ,се разделихме.Имахме хубава връзка донякъде,карахме се ,но пък се обичахме доста ,но просто ни се изчерпа явно връзката , а и тя замина да работи на морето и просто няма как.Наранявахме се в началото на връзката си доста ,защото и двамата не бяхме от най-сериозните ,бяхме си изневерили първите 2-3 месеца ,но го преживяхме защото просто не се чувствахме длъжни един на друг.След това бяхме чудесно,обичахме се,смеехме се ,ввсичко беше идеално ,държахме един на друг.Не съм сигурен какво се случи,скарахме се и просто сложихме край на отношенията си,не ме е наранила защото явно вече любовта ни се беше изчерпала.Доста лошо се скарахме и доста остри думи си казахме накрая и не виждах смисъл да продължим.Но вечер ми липсва толкова много ,само вечер липсва ми да спи до мен ,бях толкова свикнал да е до мен всяка вечер,беше толкова невинна и красива докато спи ,чувствам че полудявам ,вечер лежа и гледам другата възглавница и се опитвам да си спомням как спеше до мен,как буквално се усмихваше на сън с нейната прекрасна усмивка.И имам чувството ,че се разпадам отвътре,но както казах това е само вечер,щом се събудя не ми е така ,не ми липсва ,докато не легна пак.Вечер все едно някой ме залива с някаква кофа със спомени и си спомням абсолютно всеки миг с нея,колко много се обичахме ,колко много се смеехме и забавлявахме заедно.Прекалено съм горд за да й се обадя или да направя каквото и да било.Но пък преди няколко дни не издържах и й се обадих,говорихме 3-4 минути и веднага си спомних защо сме се разделили и всъщност колко сме се променили,тя иска свобода иска да може да прави каквото си поиска с когото си поиска и общо взето колко куха е сега,знам че това е период за лятото.И тази вечер спах добре,но на следващата пак същата история и просто не знам какво да правя.