Обичах я много даже,но просто това отшумя явно не е било любов ,не вярвам много в това за истинската любов.Държах на нея ,беше ме грижа как е ,добре ли е,яла ли е ,наспала ли се е ,обичах да говоря с нея,имаше прекрасни мечти и прекрасно чувство за хумор,но най-странното беше ,че твърде много си приличахме ,мислехме едни и същи неща,харесвахме едни и същи неща,разбирахме се само с поглед,още в самото начало беше така,понякога имах чувството ,че гледам живота си отстрани ако бях момиче,беше странно .. Не ми липсва гласа й или самата тя ,не знам липсва ми просто да заспивам до нея.