Влюбена съм страшно много, чак не ме свърта на едно място. Влюбена съм в момче, което изглежда и са ми казвали, че е адски срамежливо. Дава минимални сигнали, че ме харесва. Мои приятели са му казали, че аз го харесвам. Така излиза, че той знае по каква земя ходи, а аз стъпвам на сляпо. Не мога да си седя така. Писах му утре да се видим да си поговорим. Искам да говорим за това, че мисля, че не е честно той да знае за положението ми, а аз да нямам представа за неговото, мисля че е честно поне да си хване т***ците в шепичка и да ме отреже, ако не ме харесва. А ако ме харесва, дали това, че аз съм направила крачката може да го отблъсне? Дали това, че аз съм показала слабостта си може да ми изиграе лоша шега? Ще се чувства ли той над мен? Дали изобщо да водя този разговор, или да оставя нещата в негови ръце? Колкото и да сме равноправни, как се чувстват момчетата, когато ние правим първата крачка?