Здравейте,

минава 2, скучая малко и се хванах да търся пак съвет или по-скоро да търся мнение...защото и в моята глава всичко е объркано, та като го видя написано може пък да понаместя някои неща.

Притеснявам се от отношенията си с най-близкия ми човек в момента...става въпрос за колега и приятел от университета, с когото си изкарвам почти цялото време напоследък...Така се случи, че последните 6 месеца живеех напълно самичка и ми беше леко кофти, защото част от най-близките ми хора бяха в чужбина. Заради това, може би, започнахме да прекарваме толкова време заедно. Той се беше разделил с приятелката си, съквартирантът му се беше изнесъл...дотук всичко - точно.

Преди 2 години имах "връзка" с него. Не много дълга - няколко месеца, не много сериозна, но се бях влюбила малко или повече, един за друг бяхме оставили предишни партньори. Като официално приключихме един с друг, бях доста сърдита, почти половин година отказвах да му говоря. Постепенно възстановихме отношения, защото се срещаме постоянно в университета и е неприятно. Все пак имаме и доста общи приятели от преди. Тук трябва да отбележа, че ми беше вече минало...няма гадни спомени, няма мисли за миналото, няма и други отношения освен приятелски...реално, ако не беше щеше да е адски неприятно, тъй като той имаше нова приятелка. По това време и аз бях почнала връзка - всичко беше окей. Бяхме си само приятели, по ирония на съдбата обаче, колегата ми се раздели с приятелката си след около година връзка. Тогава и лятото свърши, университетът започна и ние съответно да се виждаме често - на по бира след упражнение, на по кафе преди това, на някоя допълнителна лекция вечер. И тогавашния ми приятел изревнува и реши да се раздели с мене /заради него май?!?/ някъде първите дни на ноември...бях бясна, на колегата на рамото плаках, пробвах да се извинявам, не се получи, оставих мисълта за момчето настрана.

Оттам насетне останахме аз и колегата - само като приятели, срещи съм му уреждала с мои приятелки /иронично или не, на нито 1 не звънна да се видят/...малко повече време изкарвахме заедно, стояхме и говорехме по цели нощи, разказваше неща, които не съм чувала преди, смееше се с глас, което никога не съм виждала преди да прави, ограничи почти напълно лошите навици, започна да си върши навреме и напълно нещата за университета. От Нова година насам обаче, е станало налудничаво - виждаме се всеки ден, ако не се видим, се чуваме поне, дори без нищо...преди изкарвах по 1-2 вечери седмично при него/ той - при мен...сега изкарваме по 1-2 вечери разделени /пояснявам - отделно спим, секс не правим/....грижим се един за друг, готвим си, гледаме филми, играем табла, виждаме се с други хора, искаме да изкарваме времето заедно...хората ни говорят на "вие", сякаш сме двойка...свикнала съм вече даже да го обяснявам, не се тревожа...обаче в главата ми се намесиха хората с приказките им...

Не мисля, че имам старите чуства към него...проблемът е, че са се настанили май сякаш други, резултат от отношението му към мене сега...за последните месеци ми се е показал друг мъж, не този, с когото съм била...не мога да преценя, но комбинацията от двете съм убедена, че ще ме прави много щастлива...от друга страна си спомням колко смазана бях като се разделихме...не знам и дали той има нещо към мен, не мога да преценя...но пък от 6 месеца не е излизал с друга...мисли за мен, сигурна съм, но и сме много близки в момента...

Така де, всичко ми е пълен хаос. Реално, и да сме приятели, и да сме двойка бих приела...обаче не мога да осъзная кое искам и кое иска той. И сега ми е странно. След поредния среднощен разговор - напълно безсмислен /мълчание и разкази как е минал денят на двамата, тъй като съм в родния си град за няколко дни/ и адски мил и чаровен се замислих затова и се разписах. Реално това ще са ми единствените 10 дни без него за следващите 6 месеца, затова някак ми се искаше да си реша за мене какво ми е решението, тъй че ми е интересно и вашето да чуя...