Помня първото момче, което си харесвах в първи клас.
Помня и в пети, в шести, и седми.
Нито един не ми стана гадже. Но с последния още като се срещнем ми е неудобно, много го тормозех, а беше с 4 години по-голям. Този от 6ти клас ми е в квартала и него като го видя се въртя на другата страна. Бях ужасно дете с никакъв подход.
С първия ми сериозен приятел все още излизам от време на време да пия бира, но не чувствам нищо, освен чисто приятелско чувство. Е, и от време на време му тегля по една дълга за тва как ме заряза. Ма нищо де, той си знае.