Казваш, че си ок с тази черта на приятелката си, защото си на нейна страна, т.е. тя (засега) никога не би я използвала срещу теб. Вярваш ли, че ще сте приятелки завинаги? Мънички сте, все още на 15(?). Докато завършите, (а това са още 4 години) коренно ще се промените като характери и това би могло да ви отслаби близките отношения. Не те ли е страх, че би могла да се превърнеш в нейна "жертва"?
Веднъж бяхме на косъм от такава ситуация. Смисъл... тя беше приела тактиката "никога не се сближавай с никого, не разкривай тайните си". Тази година тя наруши някои от принципите си и много съжаляваше за това. Мислех, че ще съжали и че ми се е "разкрила", че ще ме отблъсне и ще я загубя. Тогава реших да си замълча и да я оставя сама да прецени, защото не бях сигурна, че това, което на мен ми се искаше (да запазим приятелството си), е най-доброто за нея, а дори и да бях, решението не беше мое. Все пак "кризата" отмина и това само засили приятелството ни. Няма как да съм сигурна, че подобно нещо няма да се случи отново и че и този път ще вземе същото решение. Но знам, че не би прекъснала такова приятелство с лека ръка, а и аз смятам да се боря за него.
кои са твоите силни черти от:
а) характера ти -
Широко-скроена съм. Бих дала шанс на всеки (да го опозная, а и той мен). Хладнокръвна съм, не позволявам на емоциите да замъглят преценката ми. Признавам грешките си. Уважавам хората около мен и тяхното мнение.
б) външността ти -
Това ще е трудно... Харесвам си цвета на кожата (много е светла и вените ми се виждат доста, на някои хора не им харесва, но на мен много ми допада), очите, ноктите и зъбите
И косата понякога, ама в някои дни е ужасна. Май това е.
а кои са слабите от въпросните две?
от характера -
Твърде амбициозна съм. Поставям си летвата прекалено високо и когато не мога да я прескоча (което става доста често), се разочаровам (от себе си) и това понякога води до депресия. Настроенията ми са изключително крайни, но се менят доста бързо. Това от една страна е хубаво, защото ядът ми, колкото и да е голям, бързо се изпарява, а депресията продължава 5-10 минутки и минава след един стабилен рев, като обикновено завършва с някакво състояние на еуфория. Мисля, че това се дължи на хормоните обаче. Непостоянна съм - много бързо се паля по нещо, но също толкова бързо го изоставям. Това ми пречи да свършвам повечето неща, които съм започнала, и много често се чувствам непълноценна. Трудно ми е да изказвам чувствата си, не помня някога да съм казвала "обичам те" на семейството ми, но за сметка на това, когато не мога да сдържам яда си, той се излива върху тях. Имам чувството, че те не знаят колко много държа на тях, и това ме натъжава. Искам да им кажа, но думите сякаш засичат на гърлото ми и започват да ме душат. Не мога да работя в екип. Не знам как става, но каже ли се, че е нужна екипна работа, изведнъж всички стават много некадърни и глупави (в моите очи). Не мога да оставя на някого да свърши нещо, винаги всичко аз трябва да направя, да стане по моя начин. Имам ниско самочувствие (за външния ми вид, дори за гласа ми) и съм много срамежлива irl, а това ме дразни. Много съм праволинейна, прекалено даже. И още, и още...
от външността -
Ами... общо взето всичко, освен нещата, които изброих. Най-вече ръцете (целите ръце, без ноктите) и бедрата не си харесвам.