Преди години имах нещо с едно момче,което тогава не осъзнавах колко е важен за мен.Той ми беше първото момче и се привързах адски много,но не исках да го призная на никой,дори пред себе си.Спали сме 2 пъти.Не,не бяхме заедно,но често се сещам за него,виждаме се от време на време и винаги не е просто виждане,винаги се целуваме,но нищо повече..Харесвах го много,но той така и не направи крачката да сме заедно.Видяхме се последно преди около 5-6 месеца.Не можех да се откъсна от него,целувах го постоянно (а по принцип съм по студена) ,прегръщах го толкова силно,не исках да го пускам и на другия ден се замислих.Хвана ме страх,че започвам да се влюбвам в него и започвам да го показвам.Той ми пишеше да се видим в продължение на седмици,но така и не се съгласих,а исках толкова много.Страх ме беше,че ще направя някоя глупост и ще се привържа.Онзи ден ми писа смс да се видим пред нас и аз се съгласих,исках просто да го видя,наистина ми липсваше.Такива неща ми наговори,постоянно ме питаше дали някога съм имала истински чувства към него,преди и сега, а аз мълчах като най-голямата тъпачка и не знааех какво да кажа.Каза,че преди е бил малък и глупав и за това не сме били заедно.Цяла вечер искаше да ме целуне,но аз така и не се съгласих,усещах как преглъщам с мъка и не исках повече да се мъча,не му бях дала никакъв отговор.Тръгнахме да се прибираме,той се опита отново да ме целуне,но неуспешно.Прегърнах го само силно и тръгнах без да казвам и дума.Видях,че му стана много гадно,но продължих напред,без да се обръщам.После седях около 2 часа будна и мислех само за това.Реших да му пиша смс,че наистина ме е страх,защото всеки път като се виидим не мога да спра да мисля за него...Проблема е,че ставам студентка септември в друг град и не искам да се наранявам излишно.Той също е студент близо до този град в който ще уча ,но няма вече смисъл.Толкова години минаха и не мога да направя тази крачка точно сега..Според вас да му дам ли шанс ,има ли смисъл,чувствам се донякъде наранена от този човек и ме е страх..Много ме е страх