Meчтая за Америка

[vladislavcheto]

Да.Ще отидеш в Америка и докато се разхождаш из големия град,на един светофар без да иска за малко ще те блъсне един рус,мускулест 20-годишен батко с апартамент в центъра на Манхатън.Той ще излезе от колата и ще ти помогне да станеш,удивен от красотата и със зяпнала уста ще те гледа.Ще си забравиш чантата и той ще те търси из огромния мегаполис,ще те намери,ще ти я върне и ще те заведе в някой красив,изискан и прескъп ресторант.Ще се виждате и в крайна сметка родителите му ще разберат и ще се опитат да ви разделят.В крайна сметка той ще им се опълчи,ще се раздели с годеницата си,която ще иска да запали жива (но няма да успее,защото той ще те спаси).Тогава семейството му ще разбере колко добро момиче си и ще те приемат.Ще заживеете щастливо с три деца и чистокръвен Санбернар във вилата си в Хемптънс,а ти ще пазаруваш всеки ден от 5-то авеню.О,я стига.
Хубаво е,че имаш мечти,но живота рядко се случва като по филмите.Познавам момче,което работи 3 години в Америка,направи бъбречна криза и в момента една става от леглото.Всичко,което е изкарал там(та и повече) е похарчил,за да си запази и малкото му останало здраве,тук,в България.Не вярвам да е единственият.В Америка всичко е пари.Буквално.Дори и дишането.Мисля,че някакъв продаваше въздух в Ню Йорк.Най вероятно ще учиш в университет.Честито.Пригот ви си само 100 $ бона само за първата година,за всеки случай.И надали ще ти стигнат за Харвард.За колкото по-неелитен се смята университет,толкова по скапана работа ще имаш до живот.Да не говорим,че може да не ти стигнат парите за живот в по-голям град и решиш да отидеш в някой забутан щат,където има царевични полета с големината на Дунавската равнина,ще стане страшно.На някои места,ако не проговориш на испански..
Вярно е,че това,което гледаш по филмите(лъскавите коли,големите,красиви и просторните къщи с басейни),те изкушава,ама в повечето случаи хората буквално нямат сигурен дом,защото банката е реалният собственик на всичко.Тука все се оплакваме,че сме нямали пари за какво ли не,но все ще се намеря някой баба/дядо на село,при когото да живеем в случай на нужда.Истина е,че Америка дава и супер много възможности за бързо издигане,за много пари и за невероятен живот за отрицателно време,но и дава възможности да затънеш със заеми на стойност 6-7 цифрена сума.По начинът,по който си оформяш поста/постовете (не съм чел темата),по-скоро ще постигнеш второто.Успех иначе,за протокола.

П.С."...Цели два часа чакахме на гарата. Тренове дохождат, заминуват и всякой сигнал като че изсвирваше в сърцето ми. Половин час до тръгванието почнаха да капят един по един, а сетне потекоха цели групи пътници за Новия свят. Какви не щеш нации и езици: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, та и наша милост. Тук една група младички, хубавички калугерици-полячки отива в Чикаго; там тълпа мъже и жени се качат по широката каменна стълба и с всевъзможни смешни и печални жестикулации изчезват в отделенията на гарата, без да се чуе един звук от тях: това са роднините и приятелите на една компания глухонеми, които отиват да посетят изложението и да участвуват в конгреса на глухонемите. Каква пъстрота в пътниците по обществено положение! Разни барони и баронеси, с по четворица valet и femmes de chambre, тьрговци-спекуланти,обикновени туристи, патери и сестрици, художници и занаятчии, които не Чикаго, а нуждата за късче хляб ги тласка отвъд океана; ергени по професия, моми по професия и най-сетне чиста проба парижки камелии, пред очите на които се мержеят несметните американски долари. И както по-сетне узнах, по-голямата част от пътниците отива просто така, на риск, като че със затворени очи: Америка е богата, в Америка лесно се печелят пари, тичайте да тичаме в Америка. И това са пътниците на I и II клас, а пък "милият народ", братята емигранти, те ни чакат в Хавър, те са настанени вече в "двореца"..."
Из "До Чикаго и назад" Алеко Константинов


П.С.2.Има ли някой,който реално живее там и в кой град ?