ТОЙ СЕ ПРОМЕНИ, ИСКАМ ДА СИ ГО ВЪРНА

[~Impossible~]

Здравейте...Значи, с момчето сме заедно от 3 месеца. В началото всичко беше прекрасно - изпращаше ме след училище, виждахме се често, липсвах му, всяка вечер сядаше заради мен във фб, държеше се много миличко, правеше ми комплименти, караше ме да се чувствам щастлива и обичана. Но от както започна лятната ваканция сякаш онова момче изчезна. Виждали сме се 3-4 пъти, може би и по-малко, и то почти всичките пъти по моя иниациатива. Не сме ходели никога на кино, на басейн, на кафе...Тва все ще го преживея, но ние изобщо не се виждаме. Първо се оправдаваше с това, че си има малко куче, което не може да излиза още, и той трябва да се грижи за него...Не можел да го оставя само, щяло да опикае всичко и не знам си какво...Но всъщност той излиза с приятелите си всеки ден. Вече дори не използва и кучето за оправдание. Аз не искам да сме 24/7 заедно, 1-2 часа по 3-4 пъти в седмицата биха ми стигнали...Нямам нищо против да се вижда с приятелите си, нищо, че 80 % от тях са момичета...Което до някъде също ме кара да се чувствам глупво...Опитах се да говоря с него, всеки път нищо не става. Избухвам, казвам му всичко наведнъж и той явно го приема натоварващо и притискащо. Снощи пак стана нещо подобно...Казах му, че се държи с мен, сякаш съм му момиче за натискане, и то само когато е на кеф (защото като се видим общо взето тва правим...говорим си, лигавим се, и се натискаме), че не съм му вече интересна и още неща от този сорт. Той на няколко пъти каза "не е така", а аз му казах, че той така ме кара да се чувствам. След това просто спря и тва да пише и беше нещо от сорта на "опитах се да те разубедя, ама ти пак си знаеш твоето". И на мен и на него ни е писнало от тия "разправии" в чата, но както казах, се виждаме ужасно рядко и до сега не съм му го казвала това в лицето, на живо. Не знам...не би ли трябвало да му стане тъпо, че ме наранява и, че ми е гадно? Чувствам се сякаш ако изчезна, дори няма да забележи. Предполагам, че трябва да скъсам с него, всичките ми приятели това ми казват, но...Не знам. Когато се виждаме онова момче, което беше в началото още си е там, и ме кара да се чувствам прекрасно. Ако има какъвто и да е начин да си го върна, бих направила всичко, не искам това да свършва. Някакви идеи, каквито и да е? Явно с разговори няма да стане, сигурно му е писнало да мрънкам поостоянно. Той си живее с мисълта, че го обичам, че всичко е наред. Не се страхува, че ще ме изгуби....а може би не му и пука особено. Не знам. Просто искам да си го върна, това е всичко.