С приятеля ми бяхме заедно 9 месеца,харесах го още в деня,в който се запознахме и може би не е много време но,той е първото ми сериозно гадже,с него беше първата ми целувка,първото момче,което запознавам с родители ми и първия ми в много отношения(но не сме правили секс,само да отбележа).Никога не съм била толкова близка с момче,дори и с най-добрите ми приятелки не съм толкова близка,като цяло се чувствах комфортно да направя всичко пред него.Свикнах да му споделям абсолютно всичко,можех да говоря с него за абсолютно всичко,можех да му се обадя по всяко време,дори и през нощта и съм го правела и той винаги е готов да ме изслуша.Не мога да кажа,че беше перфектния,даже в много отношения имаше огромни недостатъци,наранявал ме е много,лишавала съм се от много неща заради него,понякога си мислех,че го мразя и че искам да се разделя с него,че така ще съм много щастлива..Но ето че сега се налага да се разделим по много причини..Той казва,че изобщо не иска и да ме познава вече.Ние сме в едно у-ще и дори там свикнах да съм постоянно с него,сега не знам какво ще правя и как ще го виждам всеки ден.Когато ме е ядосвал съм си мислела как искам друго гадже,но сега чувствам,че не мога да погледна друг,че никога няма да съм способна да обичам отново.Не мога да приема,че вече ще трябва да живея без неговите целувки,прегръдки без да ми казва "обичам те" , нямам желание за нищо,искам просто да легна и да умра..Та въпроса ми е как се преодолява това?Как да се оттърва от навика да му се обаждам всяка сутрин и от нуждата да чувам гласа му?Как да забравя всички хубави моменти и мечтите,които съм имала за общото ни бъдеще?Как да приема,че човека,с който съм вярвала (доста глупаво и наивно от моя страна) , че ще бъда завинаги вече не фигурира в живота ми?