Ето че пак ми се налага да се допитам до вас с надеждата да ми дадете правилния съвет отново. Преди време бях пуснала тема за липсата на интимни отношения с приятеля ми, при година и половина връзка. 6 месеца по-късно има друг проблем, който пак е свързан с това. Взех мерки по въпроса и един ден просто ми падна пердето. Той изглежда не го очакваше и се опита да ме отблъсне, но този път бях по-настоятелна и в крайна сметка го направихме... Има едно голямо "но", след тази случка той започна да се отчуждава от мен, не беше същия като преди, не се държеше вече толкова добре и някак стана дистанциран - отдръпна се от мен и дори ме избягваше за малко. Скоро нещата почнаха да се връщат към нормалния си ритъм с повече компромиси от моя страна и внимателен подход към него. Но проблемът с интимността пак е налице. За разлика от преди, когато съвсем отсъстваше такава, сега я има, но е много рядко и не се чувствам задоволена. Нещо повече, чувствам се нежелана. Всеки път е по моя инициатива (правили сме го 5-6 пъти оттогава). От друга страна си споделям с най-добрия си приятел, който също си има приятелка. При тях обаче работата е там, че тя не знае как или не може да го задоволи. Връзката им е сериозна, също както и нашата с приятеля ми, но нещо ни липсва. И вече стана ясно какво е то. С най-добрия ми приятел никога не сме имали нещо повече, въпреки че физическо привличане от страна на двамата не липсва. Напоследък се утешаваме взаимно като си споделяме и усещам, че той също като мен е отчаян и търси близост, която не намира у нея или поне не е това, което търси... И се чудя дали аз бих могла да му я дам, както и той на мен, без да променяме отношенията си и без да прекратяваме връзките си, дали да не пробваме да излеем мъката си под друга форма и би ли ни помогнало това? Очаквам да споделите вашето мнение по въпроса.