Да, точно така се чувствах след този импровизиран урок по кормуване - чувствах, че никога повече не искам да подкарам автомобил, изпитах някакво общо, своевременно и непонятно отвращение. След тази случка плаках много дълго и ми беше изключително тежко, но сега виждам, че наистина не у мен, а у баща ми е вината, защото той искаше всичко да се случи от първия път, а това няма как да стане, подходи към ситуацията доста нервно и грубо. И наистина, решението е да не се опитвам да карам с него вече, защото така ще се изпари всяко желание да шофирам, макар и то да е в изобилие, и ще ме застави да изпитвам отвращение към колите, а аз не искам това..