Последната година и нещо беше болезнена и прекрасна ,запознах с момче в което се влюбих толкова бързо ,че забравих всичко.Винаги внимавах в чувствата си ,абсолютно винаги се стараех да отблъсквам мъжете ,когато нещата станат по сериозни ,защото не исках да ме наранят ,не исках да позволя на някого да е твърде близо до мен ,да ме вижда слаба и уязвима.Но нямам идея какво направи това момче ,обърна ми света и за отрицателно време се влюбих и му позволих да ме опознае и той беше прекрасен,но след това показа какъв е всъщност и от прекрасна връзката ни се превърна в ад.нараняваше ме ,лъжеше ме ,дори изневеряваше ,но аз просто не можех да приема ,че сгреших ,че избрах грешния и че ме подведе.Исках да го променя ,толкова се стараех да го променя,знаех че ме обича ,но беше свикнал на различни отношения с момичетата и наистина се старах,Боже толкова шансове му дадох,само защото знаех ,че е по-добър от това което показва,но накрая не издържах повече,прекалено много плаках .. сигурно има някакъв лимит на сълзите за някого и за него просто свършиха сълзите ми.Разделяхме се милион пъти,но той отново се връщаше и аз не му вярвах ,но се надявах да го направя по-добър ,да го променя .. и имаше промяна за месец ,два ,но после беше същия.Бяхме се разделили за почти 2 месеца и намерих друго момче,което ме караше да се усмихвам ,което се държеше добре и се чувствах добре,до мига в който го видях отново дори не знам как от цяла България ще отида на море и ще го видя,просто стоях и го гледах с поредното момиче около него ,усетих болка много силна болка имах чувството,че ще рухна насред центъра на Бургас ,не можех да дишам и тогава той ме видя ,видях хлапашката му усмивка и как се зарадва,че ме вижда ,дойде и толкова силно ме гушна ,че просто не издържах и се разплаках ,не знам защо ,но просто не можех да спра да плача,той просто ме прегръщаше и мълчеше .Беше толкова красив и мил ,каза ми да остана при него няколко дни ,беше толкова щастлив ,че ме вижда и се поддадох останах при него за 1 седмица,беше по хубаво от всякога ,бяхме толкова щастливи заедно отново .. и всичко се развали в момента в който ми каза "Винаги ще те обичам" ,точно тогава се развали всичко ,сетих се за лъжите му,за изневерите му ,за празните му думи ,за нощите в които плачех и го чаках до сутринта да се прибере.Не мога да си обясня какво ми стана.. но ми липсва понякога толкова много ,липсва ми детското му излъчване и държание ,как винаги намираше с какво да ме разсмее и се правеше на клоун заради мен ,защото все се опитвах да съм по сериозна и не знам по зряло,но краи него съм уязвима и слаба,не мога да се разплача а имам нужда да плача ,искам да плача за него ,но не мога .. Липсват ми хубавите ни моменти,как беше толкова внимателен и сладък.. гледах го как спи 3 часа как се усмихваше на сън и си тръгнах не му се обадих повече няма и да го направя,но ми липсва и знам ,че с времето ще мине ,но никога не искам да бъда отново толкова уязвима ..
Съжалявам,че стана толкова дълго ,но просто имах нужда да си излея чувствата ,при положение ,че не мога да се разплача и да ми мине ,така ми става по-добре ..