Липса..

[Miglena.M]

Аз знам,че ме обича ,знам че се стараеше безброй пъти ,но явно е просто такъв ,аз не му се сърдя за болката,защото колкото аз страдах и плаках ,толкова и той го правеше.Знам ,че би направил всичко за мен ,но просто заслужавам повече от някой ,който изпитва нуждата ,всички да му обръщат внимание и всички момичета ,които поиска да са негови,аз не мога да търпя такова отношение.Говорила съм с него милион пъти,дали проблема е в мен,дали аз не му обръщам достатъчно внимание и дали не го правя щастлив,но проблема не е в мен ,а в него.Аз съм го преживяла донякъде,не го искам в живота си,не искам да бъда с него,просто ми тежи ,а съм може би твърде горда за да си го призная,да кажа на приятелките си или нещо такова,защото не бих позволила на някой мъж да определя чувствата и живота ми.Аз знам,че той няма да ме потърси,защото когато си тръгнах той ми се обади и ме попита какво се случва и му обясних,че няма да се получи ,че заслужавам повече от него и че ако държи на мен ще ми позволи да си тръгна и да не ме търси повече.Знам,че и на него не му е лесно,знам че му липсвам,но може и да е любов това което имахме ,но беше твърде болезнено и за двама ни,той се обвиняваше и с право,за това че ме нараняваше и се опитваше да подтисне това което е всъщност,а аз не съм длъжна и нямам сили да променям когото и да било.

[Smrazqvashta]

Аз съм го преживяла донякъде,не го искам в живота си,не искам да бъда с него

Мадам, противоречиш си. Чувстваш се така точно, защото искаш да си с него. Защото си искала и очаквала нещата да се развият по друг начин и той да отговори на очакванията ти.
Ако наистина си преубедена, че не го искаш тогава просто държанието ти е антиподно на чувствата ти. Трябва да продължиш живота си и да спреш да дерзаеш за нещо, което е приключило и ти сама си пожелала да приключи.