Изневярата

[Lilanda]

Гледам го и се чудя как се стигна до тук. Как го накарах да се влюби в мен? Как аз се влюбих в него? Всеки миг с него е толкова прекрасен. Заслужавам ли го? Заслужавам ли да бъда с него? Въпросите се трупат и трупат, а аз седя и го наблюдавам. Всяко негово движение ме кара да настръхна. А аз съм толкова безжизнена. Оставям се в обятията му, показвам му пълното си доверие към него. Всяко негово докосване е толкова значимо.
-Обичам те. - думите му се понесоха из стаята сякаш бяха тиха мелодия на непозната песен.
След секунди усетих устните му да допират моите. Бяха топли и нежни. Целувката продължи няколко секунди, след което той се отдръпна. Следващите му думи прозвучаха толкова неестествено:
-Извинявай, трябва да вървя. Утре ще се видим, нали?
-Да, разбира се. - гласът ми издаваше, че съм объркана.-Джейк?
-Кажи, скъпа.
-Обичаш ли ме?
-Обичам те.
-Тогава ми кажи какво толкова ще правиш утре и защо то е по-важно от мен?
-Лейси...Нека говорим за това утре.
-Джейк, моля те..Кажи ми какво става?
-Утре ще ти обясня всичко, обещавам.
-Не, няма. Сбогом, Джейк! - избутах го навън и затръшнах вратата преди да е казал още нещо.
Седнах на земята и започнах да плача. Сетих се за тази сутрин. Онази жена в кафето-как я гледаше, как флиртуваше с нея, как тя отвръщаше на флиртовете му. Нещастник. Идиот. Но аз...го обичам. Когато сме сами всичко е толкова..хубаво. Докато не дойде момента на поредното му оправдание. Момента, в който започвам да си навръзвам всичко. Гоня го, плача цяла нощ, а на другия ден се държа сякаш нищо не е станало.
-Не! Този път, не! Твърдо решена съм-всичко ще се промени. От тук нататък няма да търпя униженията му. - казах това на глас.
След тези думи, станах от пода и избърсах сълзите си. Отидох до кухнята, взех една чаша и сипах в нея уискито, което баща ми беше донесал от Англия за миналия ми рожден ден. Изпих го на екс. Сипах си още едно. И него изпих на екс, сложих чашата в мивката и отидох към спалнята. Дълго време не можах да заспя. Мислих. Спомнях си. Всичко моменти..всичко вече е минало.
Заспах късно-може би към 4. На другия ден станах учудващо рано. Сипах си кафе и видях, че имам 5 пропуснати. Не, те не бяха от него. Бяха от майка ми. Звъннах ѝ:
-Какво има, мамо, добре ли си?
-Джейк ми се обади снощи. Каза да ти предам да не го търсиш повече. Какво е станало, Лейси? Мислех, че се обичате.
-Обичахме се, мамо. Обичахме се...
-Лейси, скъпа, искаш ли да ми разкажеш какво има?
-Искам..Но не мога. Не ми се говори за това точно сега.
-Добре, мила. Когато решиш, знаеш, че съм насреща.
-Виж, мамо..Хайде да дойдеш утре вкъщи. Ще ти разкажа всичко.
-Добре. Значи ще се видим утре.
-Да, мамо. Сега ще затварям. Обичам те!
-И аз теб, скъпа моя.
Затворих телефона и си изпих кафето набързо. На другия ден се видях с мама. Разказах и всичко-всичките му постъпки и несвързани действия. Всичко. Тя остана при мен няколко дена. След като си тръгна, света ми се срина. Без него не беше същото. Но и с него ми беше ужасно трудно. Бях се затворила вкъщи с дни. Мислех си за него. Спомнях си за него. Изведнъж в ума ми изникнаха последните думи на майка ми:
"Той бе липсващата частица в твоето сърце, но неправилната. Ще намериш правилната, Лейси. Потърси я и ще я намериш."
В момента, в който си спомних тези думи грабнах якето си и ключа от колата. Отидох право в къщата на най-добрата си приятелка.
-Оправяй си багажа! Заминаваме още утре!
-Чакай, чакай! Къде заминаваме?
-Не знам. Париж, Виена, Мадрид, Копенхаген, Ню Йорк-все тая къде.
-Хубаво. Явно не си го обмислила още.
-Обмислила съм го, Трейс. И съм съвсем сериозна.
-Добре, добре. Искаш да ми кажеш, че утре заминаваме, а дори не знаем къде отиваме.
-Точно така.
-Харесваш ми, момиче. - каза тя след дълго мислене.
На другия ден заминахме за Мадрид. Обиколихме цяла Испания, а накрая се върнахме обратно в Мадрид. Намерихме си квартира и останахме там.
Няколко години по-късно се върнахме в Лондон. Още първия ден го видях. В първия момент си помислих, че съм се припознала, но като се доближи видях, че е той. И беше с...Не можах да повярвам на очите си. Това беше жената от кафето. Жената, с която той флиртува пред очите ми. Това ме съсипа. Значи съм била права. Не е било просто ревност. А всичко беше толкова красиво...Само в началото.

[102]

Твое ли е ?

[Lilanda]

Мое е. ;д

[102]

Продължавай в същия дух.. и кво им има на българските имена ?

[Lilanda]

Гледах мъжкото име да не принадлежи на човек, който е /бил/ част от живота ми и първото име, за което ми хрумна беше Джейк. Нататък просто трябваше да се придържам към това, че името е чуждо. Иначе нямам нищо против българските.

[102]

Ама тва по лични преживявания ли е, бе...? Ужас. :!)

[Lilanda]

Не ме разбра хаха