Отговор в тема
Миналата година се преместих в друго училище. Беше добре. През зимата майка ми и баща ми се разведоха и трябваше да се преместя с мама в София. През това време когато вече знаех, че нашето семейство се раздели едно момче ме разсмиваше. Той ми беше добър приятел. След време се влюбих и щях да му призная на 14 февруари, а ние си тръгвахме на 19-ти. Разболях се на 14 февруари и не можах да му призная.
Проблемът е че още изпитвам чувства към него и дали да му призная?
Моля помогнете?
Ако сте прекалено далеч, няма смисъл..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Ми аз съм в София а той в Карлово. В Карлово живях 13 години. От време на време пътувам до там.
Няма смисъл.. Казвам ти го от личен опит, ако няма изглед скоро да сте заедно за постоянно, просто няма смисъл..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Благодаря, че ме посъветва
Ами на сестра ми приятеля студент по медицина в Германия, тя ще следва във Франция (пак медицина). Ще се виждат само когато се прибират, защото и на двамата им предстоят най-тежките години от следването, така че няма да имат друга възможност да пътуват. Няма изглед в следващите 10-тина години да са заедно за постоянно, но се обичат, щастливи са заедно и знам, че ще се борят докрай.
Малко са невъзможните неща. Но пък те имаха година и половина, през които успяха да изградят връзката си. Година и половина, които вие няма да имате. Аз бих му казала, понеже не мисля, че имаш какво да изгубиш, но ти си решаваш. Ако мислиш, че разстоянието ще бъде прекалено голяма пречка и че предпочиташ да не сте имали нищо, отколкото да сте имали макар и кратка връзка, то няма смисъл. При всички положения поемаш риск. Ти си прецени какви са шансовете и дали си заслужава.
Искам да видя, някой който ще чака 10 години..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Мислиш, че няма да успеят ли?
Първоначално написано от BloodyDreamer
Не не е проблем, но малко ме е срам как ли ще реагира? Сега на живо не мога да се срещна-в София съм. Дали да му пиша в Фейсбук?
Ами ако нямаш ходене натам в близко време, тогава... не знам. Но по фейсбук е тъпо. Най-малкото по телефона му кажи. Аз поне така бих направила.
Давай признай му, нека знае пък ще видиш дали ще се получи или не
о не , недей да правиш нищо , ще боли.Защото ще бъде далеч , когато имаш проблем няма да може да те разсмива , няма да може да те прегърне или целуне . ЩЕ БОЛИ , МНОГО ! да имаш някой в сърцето си , но не и пред очите си .. не си разбивай психиката , момиче. Може би след време , ако отново се върнеш в Карлово и все още нямаш приятел или продължаваш да имаш чувства към него , тогава му признай чувствата си . Но когато си толкова далеч от него , каква близост можете да постигнете ? Как ще си сигурна , че той ще чака само теб ..
Здравей,
Ако чувствата ти са силни- опитай, кажи му. Най-малкото няма да ти тежи, че не си опитала. Ако не стане- продължаваш напред и това е. Ако се решите на връзка определено няма да ви е лесно, но истинските чувства устояват Аз в момента имам връзка с момче, което е далеч. Не ми е лесно, но си го обичам и съм го приела. Освен това ние сме преди всичко приятели.
Признай му,ако ти откаже-още по-добре,поне ще знаеш,че си опитала.Ако той пък те харесва,не мисля,че разтоянието е пречка за любовта.
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
Благодаря за съветите!
По принцип връзките от разстояние не издържат много, най-много да стане по лошо или да си привържеш към него и в крайна сметка пак ти,ще страдаш.
Здравей,искам да ти споделя,че аз съм в подобна ситуация.Харесвам едно момче с 10-11 години разлика.Признах му,дори му предложих,което беше лоша идея,защото той ми отказа.Той каза,че след 4 годинки би тръгнал с мен,но мислиш ли,че някой би те чакал толкова време .Сега се опитвам да го забравя,но не знам дали ще успея.Съвета ми е да му кажеш,ако и той има чувства добре поне ще знаеш,че си опитала.И в двата случая ще страдаш.В единия,защото може би няма да има същите чувства към теб и втория,че сте далеч и няма да се виждате.Ти си решаваш
не започвайте връзки от разстояние, няма смисъл. Ще ти се иска да го видиш и няма да е около теб, ще ти се иска да го прегърнеш и няма да го има, ще ти се иска да си поговорите на живо.. и ще има как само по телефона. Да се виждате 2-3 пъти месечно, струва ли ти се ок? А как ще я поддържаш тая връзка София-Карлово? Не се захващай, не си струва.
Някой беше писал по-горе за сестра си... единия в Германия, другия във Франция... не знам как може да вярвате в тия филмарски истории? След 10 години щели пак да са заедно. Е, най-много да си пропилеят младостта. След 10 години нито тя, нито той ще са същите.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Пиши ми на лично съобщение, и аз съм от Карлово. Покажи ми да видя кой е този младеж и ако имам информация за теб да ти кажа какво знам. Защото аз лично от Карлово познавам всички и повечето са големи боклуци.
Голяма мъка е връзка от разстояние. Ти си знаеш все пак, но не е лесно в никакъв случай.
to feel your pain, you feel mine
go inside eachothers minds
just to see what we'd find .. ♥
soulless
Благодаря все пак, но реших, че изобщо няма смисъл и си тръгвам по собствения път.
Правилно,живота си продължава и ще си намериш по-достоен
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
