Привет!
Преди месец ходих с едно момче, което беше с три години по-голямо от мен (т.е. на 17). Това не ме притесняваше като цяло. Но не беше мой тип и го помолих да се разделим. С много умуване той се съгласи. Обаче беше от този тип хора, които могат да те накарат да се чувстваш виновен във всеки един прекрасен момент. Започна да ми обяснява как аз съм била втората 'голяма любов' в живота му и как първата я бил блъснал камион точно пред очите му... Как бил от дом за изоставени деца... Как по принуда бил дилър и не можел да се откаже, защото щели да го убият... Като цяло абсолютни измислици.
С него имаме един общ приятел (който ми е много близък). Питах го дали тези неща са истина и той така се разсмя, че насмалко да падне от балкона.
"Гаджето" продължава да ми звъни и да ми обяснява, че съм 'единствена и неповторима' за него. Смешното е, че говори тези неща и на двете ми приятелки ;дд. Едната е перде и направо го отрязала, но другата не може да бъде груба. Притеснявам се за нея. Ако оня реши и нея да я върти на малкия си пръст, тя не мисля, че ще успее да му се измъкне. Говорих с нея и й казах какво мисля. Тя уж знаела какъв е, но... не знам.
Вчера той пак ми звъня. Продължаваше да се държи сякаш съм негова собственост. И определено започва да ме изнервя... :@
Но как да му 'обясня' да се разкара от нея?!