Е как да свикна и да се надявам, че е от глупавите хормони, и да чакам да ми мине с времето. Все едно да ме накарате да свикна да живея с някаква болка. Но като се замисля сега започвам да си изграждам характер и ако за в бъдеще ще се налага винаги аз да бъда наранената, по-добре, както казахте по-горе, да стана кучка.. да, живот...